Със сигурност сте чували за ориз басмати, а може би и сте се осмелявали да готвите с него. Той не е като обикновения ориз. Бас на хинди означава „аромат“, а мати – „пълен с“. Така самото име на този вид дългозърнест ориз изтъква отличителната му черта. Това е неговият характерен аромат с леки флорални нотки.

Ориз басмати се отглежда основно в Индия, Пакистан и по-малко в Непал, Индонезия и Шри Ланка. Басмати е сорт на стотици години, който е станал неизменна част от кухнята на тези народи. Той е перфектната основа за източни рецепти, в които се редуват пластове от разкошен пухкав ориз, месо и зеленчуци, овкусени с екзотични подправки.

Понеже неведнъж сме казвали, че готвенето е до голяма степен химия, неговия опияняващ ценителите на вкусната храна мирис се дължи на ароматното съединение 2-ацетил-1-пиролин. Зад това страховито химическо наименование стои опияняващото ухание на бял хляб. Количеството му в ориз басмати е 12 пъти повече отколкото в обикновения ориз. За жалост обаче, по време на готвене то намалява. Един от начините да се запази колкото се може повече от великолепния аромат на ориза, е той да се накисне за 30 минути във вода преди готвене. По този начин се скъсява и времето за термична обработка. Тук обаче въпросът е спорен, защото това променя текстурата на готовия ориз и го прави гумен, а не така пухкав. Затова дали ще жертвате малко от аромата, или от текстурата, е въпрос на намиране на баланс между вкус, ухание и презентация.

Между другото, любопитен факт е, че въпросното вещество е одобрено като ароматизиращ агент в САЩ и Европа и се ползва в пекарството.