Сирене по шопски

Обикновено правим сирене по шопски, когато не разполагаме нито с много време, нито с кой знае какво в хладилника. Това е от бързите, „спасителни“ рецепти с етикет „традиционно българско“. И няма как да е иначе. Гювечето събира едни от любимите нашенски продукти – сирене, домати, люта чушка, чубрица. Дори да ги хапваме така – сурови, с мек ръчен хляб – пак са хубави.

Готвенето в гювеч придава съвсем различен вкус на храната. Нещо толкова елементарно като бялото саламурено сирене с простички зеленчуци и подправки, каквото по същество е любимото ни сирене по шопски, се превръща в своеобразен деликатес. Голямото предимство на готвенето в глинен съд е, че зеленчуците, месото и рибата запазват своите вкусови качества и остават свежи и сочни. На практика те се готвят в собствените си сокове. И още – ястието продължава да се готви дори след като е излязло от фурната, защото съдът е силно нагорещен и изстива бавно.

Какъв е произходът на рецептата за сирене по шопски, не е съвсем ясно. Има ли нещо общо с шопите – също. Като знаем как се е „родила“ шопската салата, не бива да разчитаме на подобна логическа зависимост. Това обаче не е от особено значение, когато ни е вкусно.

Наглед семплото гювече ще ви стопли приятно в студените зимни дни. С него лютата чушка и препеченият хляб са повече от задължителни. Студената бира също му подхожда. Можете да го поднесете и като предястие, ако трябва да заситите глада на човек със сериозен апетит.

Възможен вариант за приготвяне на ястието е да натрошите сиренето, вместо да го слагате на плочки. Тогава консистенцията ще се промени, но ако ви допада – защо не. Добър апетит!