Рецепта за сос чимичури

Сос чимичури е част от кулинарната традиция на Аржентина и Уругвай. Смята се обаче, че думата е с баски произход. В превод означава „комбинация от няколко неща, смесени без конкретна последователност“. Как достига до Латинска Америка? През XIX век много баски се установяват в Аржентина и донасят със себе си някои езикови особености и готварски трикове.

В цяла Латинска Америка използват свежото и все пак люто чимичури при готвенето и при поднасянето на печено месо. Основните му съставки са магданоз, чесън, зехтин, риган, едро смлян червен пипер и червен винен оцет. Киселината понякога се заменя с прясно изцеден сок от лайм. Нарязаните на ситно домати и червена месеста чушка се срещат като възможна добавка. Доминиращите вкусове и аромати обаче са чесънът и магданозът.

Месото – говеждо, пилешко, свинско – може да се маже или да се полива със соса по време на печенето. Може и да се облее еднократно, докато си почива, когато е вече готово. Консистенцията на соса е течна и попива много добре. Чимичури е подходящ и за сервиране като сос, с който да подправите вече поднесеното ви ястие. Ползва се и като марината за месо, което ще бъде печено на скара.

Приготвя се по две рецепти, които са съответно за чимичури верде (зелено чимичури) и чимичури рохо (червено чимичури). В червения, както може да се предположи, се слагат червена чушка и червен лук, както и пушен червен пипер. Пасира се, но не до гладкост. Трябва да остане на фини парченца и да се усещат леко различните вкусове. Задължително трябва да престои поне час на хладно, преди да го ползвате. Това дава възможност на вкусовете и ароматите да се смесят.

Ние споделяме с вас рецептата за сос чимичури верде. Той върви много добре и с риба и морски дарове.