Сладко от сини сливи, ябълки и круши

Помните ли какво е да си отрежеш филия ръчен селски хляб и да я намажеш с масло и сладко от сини сливи, ябълки и круши? Не с нож, а с голямата лъжица, за да покриеш дебело навсякъде. Една хапка и светът става по-добро място. Сякаш си го докоснал с магическа пръчица. Забърсваш ъгълчето на устата от потеклия сироп и продължаваш, но вече не с настървение, а омиротворен. И баба ти те гледа отстрани, подпряла глава на длан, и ти се радва как си хапваш.

Нека после някой да каже, че вкусната, домашната храна не е чудо!

В името на точната кулинарна терминология, това сладко от сини сливи, ябълки и круши е мармалад. На душата обаче й става така сладко от него, че не посмяхме да го разлеем в тази възширока дума. По-важно беше да затворим в бурканчетата аромата на лято, на плодове и на уют.

Докато го варяхме тихо на котлона, си припомнихме, че такива разкошотии всъщност се раждаха в стремежа нищо да не се изхвърля. Ако нямаш плодове от един вид за цяла доза сладко, просто ги смесваш. С компотите ставаше по същия начин. Много семейни рецепти се преписват от тефтер в тефтер и до днес именно заради такива „експерименти“, които после са се усладили на всички.

Нищо специално няма в сладкото – само плодове, захар и лимонена киселина, но това е предостатъчно за божествения му вкус. Наливате горещо в бурканчетата и това е. Дори да са поомекнали леко плодовете, за тази рецепта не е фатално. По желание можете да пуснете в тенджерата при тях и две-три листенца индрише. Придават вълшебен аромат.