Баница със сирене

Перфектната баница със сирене трябва да е едновременно хрупкава и сочна, не прекалено мазна, но не и суха, да ухае на масло и да те кара да ядеш още и още. Плънката не трябва да е прекалено гъста, за да навлажни корите. Иначе като отхапете, се вижда, че са сухи и не е приятно за ядене. Баницата трябва да се топи в устата, а нашата рецепта е точно такава.

Навита или редена, е въпрос на личен избор. Ако ще я навивате, слагайте по две кори, за да задържат плънката. И имайте предвид, че централният охлюв винаги се чупи, но това не е беля. След като го притиснете със следващите рула от кори, няма да си личи. Единственият ни съвет е, когато редите рулата, да не ги притискате твърде много едно към друго, за да може да се изпекат добре и да стане хрупкава баницата.

Между другото, в кюстендилския край е стара традиция охлювът на баницата да се дава на ергените. Така се нарича момите да се въртят около тях.

Ние направихме нашата баница със сирене с най-обикновени точени кори, но печените на сач също са чудесни. Те са по-дебели, носят на повече плънка и с тях баницата се доближава най-много до бабината от село.