Лапад, лопуш, щавел, щавляк – с този градински плевел се приготвят едни от най-вкусните пролетни ястия. Наложена баница с домашно точени кори, сготвен с ориз и агнешко, разхлаждаща бистра супа, подкиселена със зелени джанки, каша с лапад… Той расте по поляните в голямата част на Европа, като само в България се срещат около 20 вида.

Вкусният лапад расте рано през пролетта, на слънце или на сянка, но предпочита влажна почва. Има го по ливадите, в запустели места, в градината на всяка къща – практически навсякъде. Той е краткотрайно многогодишно растение с мощни корени, големи листа и жилави стъбла. След периода на зимна латентност листата му бързо избуяват. Те се появяват плътно сплескани, набръчкани и сочни.

Ако се сдобиете с повече, може да го замразите подобно на спанака. Стерилизиран в буркани, ще ви бъде подръка до нов. В кухнята лападът се използва най-вече за пролетни ястия, защото тогава е крехък и не горчи. От него можете да си приготвите чудесна постна яхния с ориз. Ако имате агнешко, още по-добре. Задушете го в малко олио със зелен лук и си направете наложена баница. Чудесен е на каша със сирене или просеник, а ако сте достатъчно сръчни, можете да си навиете и сармички. На практика всяко ястие, което приготвяте спанак, може да бъде направено с лапад. Разликата във вкуса обаче безспорно е в полза на лапада.

Няма да го срещнете за консумация в суров вид, макар вкусовите му качества да са прекрасни, особено добавени към салата от различни зеленолистни.

Листата на свежия лапад са невероятни източници на желязо и понякога се използват като заместител на спанака в ястия. Препоръчително е стъблата да се отстраняват, особено при приготвяне на супи и печива с ориз.