Тази приказка за великденския козунак започва така. Имало едно време един френски пекар, който замесил хлебното тесто със стафиди, масло и шоколад и го изпекъл в различни форми. Нарекъл произведението си бриош. След това неговите последователи започнали да пекат чудния сладкиш с различни пълнежи – ванилови, карамелени и плодови, първоначално около великденските празници, а в последствие и през цялата година.

Сладките хлябове бързо се наложили като традиционно великденско лакомство за значителна част от Европа. В Италия се наричат панетоне, а в Русия този обреден хляб носи името кулич. За нас той е свещена територия на вкуса и всяка година предизвиква малка пролетна истерия. Козунак!

В България великденският козунак се появява през последните десетилетия на XIX век и е продукт на градската култура, а не на традиционната селска, празнична кухня. Дотогава за Великден са месили питки, наричани колак, пармак или кравай.