Тутманик

Несравним разкош е домът да ухае на прясно изпечен тутманик. Сирене, масло, кадифено меко тесто – всичко се преплита в едно и кани цялото семейство на масата. Голяма кана с гъст айрян, купичка с шарена сол, достатъчно салфетки и само след минута настава тишина, защото всички си хапват с удоволствие. Така изглежда съвършената семейна неделя сутрин. Или всяко друго време на деня, защото за тутманика няма ограничения. Обяд, вечеря, следобедна закуска, за свои и за гости… Винаги е желан и оценен.

Откъде знаем ли? От Блага Тренчева, която ни изпрати своята рецепта за тутманик, проверена в годините и неподатлива на капризите на поколенията. И децата, и внуците й се радват, когато от фурната се разнесе онзи несравним аромат.

В нейната версия тутманикът е навит на охлюв, но това съвсем не е задължително. Можете да го направите на усукани фитили, на охлювчета, на филийки, които се застъпват една за друга като цвете. Всеки начин е правилен. Важното е тестото да е сполучливо, а това категорично е, и да го изпечете правилно. Нито да бързате да го вадите, нито да го препичате, защото кората ще стане по-дебела и твърда.

Перфектният тутманик има хрупкава коричка, а отвътре е мек и се дели на конци. Почти като козунак. Най-добре е да проверявате с клечка и щом по нея вече не полепва тесто, да изключите фурната. Не бързайте да го вадите веднага. Оставете открехната вратичката и след десетина минути го извадете и сложете на масата.

Приятно месене и добър апетит!