Кьопоолу

Българската есен все едно не се е случила, ако поне веднъж не сте си направили вкусно кьопоолу с повечко чесън. С мек хляб и сиренце е неистово вкусна комбинация.

Факт е, че все по-често си улесняваме ежедневието и ползваме пасатор за тази традиционна българска салата. Класическото приготвяне обаче е малко по-трудоемко и времеемко, но това пък това оказва непосредствено влияние върху вкуса. Според старата традиция печените патладжани и чушки (за предпочитане на жар) се счукват в широк и удобен съд с дървено чукало. След това към тях се добавят чесън, накълцан магданоз, сол, олио и оцет. Олиото се добавя постепенно и чак след като зеленчуците го поемат, се налива нова порция. Киселината се сипва на самия финал. Така приготвеното кьопоолу е пухкаво и в него могат да се усетят отделните вкусове. Вярно е, че не е така естетично като пасираното, но в тази рецепта вкусът е по-важен от всичко.

Той до голяма степен се определя от чушките, които се ползват. Червените го правят по-сладникаво и с по-богат цвят. От зелените стои по-бледо и като че ли не така апетитно. Комбинацията от зелени и червени като че ли е най-компромисна. В някои краища на българия към рецептата добавят и мъничко домат – обелен и почистен от семките, както и настърган или накълцан на много ситно лук. От това вкусът на салатата става още по-богат.

Както може би се досещате, думата кьопоолу е с турски произход. В речника срещу нея има две значения – подлец и вид ястие от патладжани. Каква е връзката между двете, речникът мълчи. Ние мълчим, защото ни е вкусно – нали знаете, тишината от добре приготвената храна. Да ви е сладко!