Лютика

Традиционната българска лютика е разядка, който е разпространена предимно в Северна България. Врачанска, плевенска, тетевенска, по кнежански, по боровански, влашка, селска… Всеки край си има своя рецепта и настоява, че тя е най-вкусната. Макар да има множество вариации, включително и с царевично брашно и боб, основа на всички са печените чушки. Всички останали вкусове – домат, чесън, магданоз, лук – ги допълват много приятно.

Ние няма да влизаме в полемиката чия лютика е по- или пък най-вкусна. Предпочитаме просто да си я хапваме с мек или пък препечен хляб, всякак ни се харесва. Важното е да е в достатъчно количество. Хем е свежа, хем е лютичка, хем е от сурови зеленчуци, хем има дъх на печено от чушките. Носи вкуса на лято, който можете да си припомняте и в по-студените месеци на годината. Ако й добавите парче сирене и някакво сухо месце, си става чудна вечеря.

Тази лютика е и много подходящо мезе за ракия – добре охладена през лятото и греяна през зимата. Ще ви се услади толкова, че ще забравите за добрите обноски и ще си я хапвате направо с лъжицата. И да се изцапате, не е кой знае какво. Не са ли най-вкусните манджи онези, които ни карат да се изцапаме!