Колко сол е безопасно да консумираме
Оптималната дневна доза сол е 3 г. Ако приемем повече от 20 г, здравето ни е застрашено. Как обаче да се ориентираме къде е „скрита“ солта и каква сол да сложим на трапезата?
Пакетите сол във всеки магазин съдържат добре познатия ни натриев хлорид (NaCl). Обикновената готварска сол съставлява основна част от консумираната сол в света. Тя е важна хранителна съставка, защото доставя натрий на организма, участва в регулирането на вътреклетъчното налягане и съдържанието на вода. Под формата на таблетки тя присъства в пакетите за оцеляване на повечето елитни военни части в света с цел да се предотврати деминерализация при попадане сред пуста местност без достъп до нормална храна за продължителен период от време.
Консумацията на повече от необходимото количество натриев хлорид увеличава жаждата и води до задържане на вода в клетките. Това, от своя страна, предизвиква появата на отоци и повишава кръвното налягане.
Интензивното физическо натоварване пък увеличава потребността от консумация на сол до 12 часа след тренировката. Причината за това е загубата й по време на потенето.
Допреди двайсетина години смятаната за полезна доза сол на ден беше 5 г. През 2007 г. обаче Световната здравна организация ревизира препоръките си, след като учени от университетите „Оксфорд“ и „Кембридж“ доказаха, че по-ограничената употреба намалява инсултите и новорегистрираните случаи на исхемична болест на сърцето. Ето защо актуалният одобрен стандарт е 3 г на ден.
У нас за пределна дневна доза се смята консумацията на повече от 6 г на ден. Официалната токсична доза за възрастни е повече от 12,357 г/кг за денонощие. За сравнение, реалното й съдържание в туршиите и киселото зеле е около 15 г/кг.
Как да контролираме приема на сол
Специалистите по диететика разясняват кой вид за какво е подходящ и как да го използваме:
Калиев хлорид (KCl) – Освен че е част от химичния състав на множество зеленчуци, калиевата сол се влага в комбинирана диетична сол заедно с натриевата. Целта е да се поддържа водният баланс в човешкото тяло.
Основни функции: доставя калий на организма, а той от своя страна балансира клетъчното налягане заедно с натрия и калция.
Ефекти: вложена в комбинирана сол (66% калий, 33% натрий) и диета с високо съдържание на натрий, калиевата сол регулира водния баланс в организма. Прекомерните количества може да доведат до животозастрашаващи състояния като обезводняване, мускулни крампи и инфаркт.
Препоръчителни дози за възрастни:
– средна доза за денонощие: 0,2 г/кг
– максимална доза за денонощие: 1 г/кг
Калиев и натриев флуорид (KF или NaF) – този тип сол се използва в много страни от Европа, където флуорирането на питейната вода не е общоприета практика. Флуорът е важен за здравето на зъбите. В България флуорирането на водата е практика при водоснабдяването на населени места и не се наблюдава дефицит или недостиг на флуор сред населението. Допълнително от това вещество има в почти всяка паста за зъби.
Дозировка за подрастващи и възрастни: Учените не са установили точните количества оптимален дневен прием на флуор. Разликите не са само по отношение на средната дневна доза, но и по отношение на токсичната и смъртоносната доза на флуоридите. Доказано е обаче, че продължителното предозиране с флуор води до флуороза – състояние, което се характеризира с промяна в структурата на костите и зъбния емайл до степен на чупливост и разрушаване.
Калиев и натриев йодид (KI или NaI) – йодираната сол се използва за превенция на йодния дефицит, който се получава при прием на недостатъчно йод с храната (бедни на йод почви), при обитаване на високопланински райони или при радиоактивни замърсявания. Йодният недостиг води до проблеми с щитовидната жлеза, която отговаря за правилната обмяна на веществата в организма. Често в комбинираната сол за директна консумация присъства до 1% йодирана сол. Тя доставя йод и калий или натрий на организма.
Препоръчителна дозировка:
– деца – 13-35 мг
– възрастни – 130 мг
Солта – неизвестна величина
У нас по опаковките на различните храни до преди няколко години не се упоменаваше количеството сол, а само че е част от съдържанието. Това обаче се промени с по-стриктните правила за етикетирането. Съществуват диетични магазини, където се продават храни с ниско съдържание на сол и такива, в които солта е различна от трапезната. Но най-големият проблем на българският пазар е липсата на етикети и обозначения при насипните храни. Няма как да получим достоверна информация за съдържанието на сол в много популярни продукти, продавани на пазарите например:
- Насипни туршии
- Маслини
- Ядки
- Кашкавал и сирене
Храни, произвеждани от вериги супермаркети, също се предлагат без етикети: различни видове хляб, пици, тестени закуски. Много рибни деликатеси и салати също се предлагат без информация за съдържанието на сол.
Топ 5 на най-богатите на сол храни в магазините:
- Туршии
- Сосове
- Сушеница
- Сирене (бяло саламурено и кашкавал)
- Луканка
Има и такива, за които дори не подозираме, че съдържат сол. Най-ярките примери са прясното и киселото мляко, маслото, сладкарските изделия, любимите на децата зърнени закуски.