Готварска книга, това трябва да има във всеки дом. Периодично се появяват тук-там из виртуалния социум препоръки какво задължително трябва да има в една къща. Скромният рецептурник обаче все не присъства. Явно „модерността“ изключва от себе си готвенето. А пък на всеки му се налага, ако не друго, да си изпържи поне едни яйца и трябва да знае с черупките ли да ги мята в тигана, или да извършва някакви специални ритуали с тях.

Шегата настрана, макар че шегите винаги са добър повод да си кажем някоя и друга истина. 1 ноември, Денят на народните будители, има и кулинарен оттенък и сега ще разберете защо.

До творчеството на Петко Славейков всеки се е докосвал най-малкото с баснята за орела, рака и щуката, с „Изворът на белоногата“, със закачливото, но поучително „Пенчо бре, чети“. Знаете ли обаче, че Петко Славейков е авторът и на първата готварска книга на български език, издадена преди точно 150 години – през 1870 г. – в Цариград под предългото заглавие

„Готварска книга или наставления за всякакви гостби, според както ги правят в Цариград и разни домашни справи“

Ценител на вкусната храна, отдаден кулинар и родолюбец, Славейков събира точно 289 рецепти. В книгата му има супи, ястия с месо и без месо, с риба, тестени печива, сочни десерти. Реди препоръки за приготвяне на различни колбаси и деликатеси от месо, за приготвяне на „прохладителни пития“ като сок от ябълки или пък „сок от малини да трае няколко години“, както и за по-сериозни напитки с алкохолен градус като сливовица, анасонена ракия, „еликсир от живота“. Няма как последната да не ви накара да повдигнете вежди – поне от любопитство.

Модерният човек, който стриктно внимава какво слага в устата си, ще бъде разочарован, защото в готварската книга на Дядо Славейков има точно една рецепта за салата – от цвекло.

Впечатляващи са обаче практичните съвети, които дори съвременната домакиня ще оцени. На страниците на „Готварска книга или наставления за всякакви гостби, според както ги правят в Цариград и разни домашни справи“ има препоръки за приготвяне на мая и квас, за месене на хляб, за съхранение на плодове и зеленчуци, за запазване трайността на яйцата и сиренето. Безценни са съветите за „разпознаване и избиране на разни меса, риби и други неща за гозби“, защото всички знаем, че вкусно ястие може да стане само от качествени продукти.

Ако очаквате, че в първата българска готварска книга има само традиционни български рецепти, лъжете се. Петко Славейков е подредил до нашите ястия и гозби от френската, английската, руската, датската кухня.

Решите ли да готвите по тях, трябва да имате до себе си калкулатор, за да преизчислите количествата. Тогавашните рецепти са

предвидени за изхранването на тогавашните многолюдни фамилии

О, да, и да разчитате на усета си, защото точно време за готвене не е посочено.

Цената на първото издание на книгата била 10 гроша. С толкова пари по онова време можели да се купят килограм и половина хубаво, мазно сирене или пък 2,5 кг говеждо или овнешко месо, или пък 5 големи бели хляба от първокачествено брашно.

Славейковата готварска книга е преиздадена още след две години и още няколко пъти в рамките на следващия век и половина. Преиздадена е за последно през 2015 г. и може да се намери онлайн на съвсем прилична цена. Екземплярите от първото и второто издание обаче са библиографска рядкост. Един от тях може да видите в Регионалния исторически музей в Ямбол.

Автор: Биляна Константинова