Любими бабини рецепти: Домашни консерви
„Съседите ни на село имаха най-невероятното мазе на света. Беше дълъг коридор със завои, приличаше на пещера. От двете страни по стените бяха поставени масивни дървени рафтове и на тях бяха подредени всевъзможни консерви – компоти, сладка, туршии, лютеници, сокове, зеленчукови консерви, буркани със свинско, пуешко, заешко… Имаше хартиени чували с домашна юфка и брашно, вино, ракия, лешници, семки, сушени плодове… Всичко, което човек може и не може да си представи. У тях съм гледала как се прави шипков мармалад, как се сушат сини сливи под стъкло, как се пуши свински бут и се правят овчи суджуци. Липсват ми всички тези преживявания, ароматите, умората след един такъв ден, в който от сутринта се берат и мият плодове и зеленчуци и след това се трансформират във вкусно очакване за една уютна зима, без страх дали ще има много сняг и дали ще можем да стигнем до магазина, защото в мазето има всичко.“
Много хора пазят спомени за такива вълшебни „пещери“. За всички вас, които имате отношение към домашно приготвената храна, към сезонното готвене и към оползотворяването на всичко, което природата щедро ни дарява, тя е като пещерата със съкровищата на Али Баба. Благодарение на вас в много български домове продължава да се поднася онова, което стана популярно да наричаме „истинска“ храна.
Това писмо на Маргарита Тодорова обаче ни накара да направим кратка равносметка на последните 30-тина години.
Отношението ни към домашните консерви претърпя интересни обрати
за този не особено дълъг период. От абсолютна необходимост за всяко българско семейство те се превърнаха в отживелица и повод за подигравки в края на 90-те. Беше модерно да си купуваме всичко от магазина и по този начин да демонстрираме финансово благополучие. Чушкопекът беше окарикатурен, компотите бяха заклеймени, бурканите се превърнаха в нарицателно.
Така за има-няма едно поколение изгубихме паметта за стойността на домашното, за рационалното използване на хранителните продукти, за удоволствието от това да ядеш храна, която е приготвена точно по твой вкус.
После, само десетина години по-късно, вече уморени и ядосани от ниското качество на „купеното от магазина“, започнахме да изтупваме прашасалите спомени за домашното консервиране, закопнели за вкусовете „като от едно време“. Изведнъж модерно стана домашното, приготвеното от баба, „истинското“.
За щастие, хората, които оценяват добрия вкус и качествената храна, никога не са се влияели от подобни моди. Вярваме, че всички вие, верни почитатели на Mate Kitchen, сте сред тях.
Именно благодарение на вас традицията да се приготвят домашни консерви и рецептите са съхранени и продължават.
Ето защо този път се обръщаме към вас с молба да напишете в коментар тук любимите си рецепти за домашни консерви – от конфитюри, през туршии, до меса. Разкажете ни тяхната история или вашата история с тях. Ние ще ги сготвим и ще направим така, че повече хора да ги опитат и преживеят на свой ред.
Както и досега, ви очакват страхотни награди и много изненади! Най-въздействащите истории ще публикуваме в книгата, която подготвяме.
Здравейте!
Благодарим на всички за чудесните рецепти и споделените истории.
Двамата печеливши, които изтеглихме са Румен Попов и Катя.
🙂 Скоро очаквайте още!
Ликьор от зелени орехчета
40-50 зелени орехчета се измиват добре и се почистват, като се отразват леко двата им върха. Разрязват се на четири парчета и се накисват в един литър чиста и силна домашна ракия. Удобен за целта е стъклен буркан с широко гърло на винтова капачка и обем 3 литра. Бурканът се остава на светло място за около месец и половина (40-45 дни). След това настойката се прецежда през няколко слоя марля. Прецедената настойка може да се съхранява неограничено време и да се ползва по различни начини. Най-простият от тях е ползването на настойката за директна консумация, евентуално подсладена с мед на вкус.
За приготвянето на ликьора са необходими още:
– един килограм захар или пчелен мед;
– един литър вино;
– едно пакетче канела , 1 индийско орехче и 5 зърна карамфил.
Горните продукти се смесват в трилитров буркан с един литър от ореховата настойка и всичко се оставя да „отлежи“ за 2 седмици. След това се прецежда отново през няколко слоя марля и ореховият ликьор е готов за консумация.
КИСЕЛО ЗЕЛЕ
20кг. Зеле
10 л. вода
0,500 кг. Сол
Зелето се подрежда в бидона, колкот зелки се поберат. Солта се разтваря във водат и се залива зелето. Всеки ден се притиска надол, и ако има място, се слага зелка, и така, докато вече няма място и всичкото зеле е под вода. Разкраща се бидона всеки ден, докато втаса.
Любимата ни семейна рецепта от баба за Сладка туршийка. 🙂 На дъното на 3-литров буркан слагам 1 ч. оцет, 3 с.л. морска сол, 8 с.л. захар, 1 пакетче черен пипер на зърна, 4-5 скилидки чесън, 6 аспирина, нарязани листа целина. Отгоре слагам зеленчуци и магданоз. В тази има моркови, карфиол, зеле и камби. Най-отгоре слагам листа от целина и доливам със студена вода. Обръщам бурканите всеки ден и след десетина дни е готова.
Моята баба прави страхотна разядка с патладжан и домат.
Необходими продукти:
5 патладжана
3 домата
5 стилидки чесън
Олио
Оцет
Сол
Начин на приготвяне:
Нарязваме патладжана и доматите на „жулиени“. След като посолим патладжаните и те си отделят „горчилката“, ги нареждаме в тавичка и запичаме. След това смесваме с домата и пресован пресен чесън, сол, олио и съвсем малко оцет. Нареждаме в бурканчета с малко вода и кипваме, за да се стерилизират. След това обръщаме бурканчетата. Може да се консумира и топло и студено. Много вкусна разядка!
Баба ми правеше много компоти,сладка,желета,трушии и какво ли не.По цялото лято или работеше из градината или консервираше нещо в големия стар казан или тава.Но любимото ми беше компота от круши.Във всеки буркан слагаше парчета нарязани круши,пет лъжици захар и клонче индрише ,което придаваше неповторим аромат на компота.После заваряше компотите за вакум 5 минути и ги обръщаше наобратно с капачките.После цяла зима си хапвахме за десерт от ароматния компот или правеше от него кекс с карамелизирани круши и сиропираше блата с течността от компота.
Любимото ми сладко от детството беше шипковия мармалад.Събирахме се всички деца от махалата и отивахме по близките полянки да берем шипки.Носехме си специално направени от дядовците ни куки за бране на шипки и работата доста ни спореше.После занасяхме набраното на баба ми,която беше признатата майсторка на шипковия мармалад.Следваше почти цял ден варене,прецеждане,после добавяне на захар и пак варене.Ние пак помагахме много-бъркахме когато тя се умореше,донасяхме съчки от горичката,носехме празни буркани.Накрая за отлата ни даваше да оберем останалото по тавата с комат топъл хляб и всички бяхме доволни и щастливи!
Лютеница със сирене
• 5 кг червени чушки
• 500 г сирене
• 1 ч.ч. (200 мл) олио
Чушките се опичат и изчистват от семето и люспите. Заедно със сиренето се смилат в месомелачка, след което се разбъркват много добре, прибавя се олиото и пак се разбърква сместа. Сипват се в буркани, които се стерилизират за около 3-4 минути.
Това беше една от моите любими лютенички правена от моята баба,за съжаление поствам рецепта от интернет,тъй като така и нямах възможност да разбера нейната преди да почине,защото бях малка,но предполагам,че е много подобна..Други рецепти ,с които ще я запомня и правеше много вкусно са лютеница с мед ,апетитка и кьопоолу. <3 🙁 Изобщо всичко правеше вкусно..
Рецептата е от баба ми,която е родом от с.Макреш(Видин) и е любима у дома.Макар и баба да е починала в далечната 1986г.-вкъщи си хапваме всяка година туршия по нейната рецепта.
Дунавска салата в буркани:
зеле – 2 кг
чушки – 1 кг, червени
моркови – 1 кг
зелени домати – 1 кг
целина – 1 бр., глава и листа
магданоз – 1 връзка
черен пипер – 15 зърна
оцет – 700 мл
захар – 500 г
олио – 200 мл
сол – 250 г
В дълбок съд слагаме захарта, солта, олиото и оцета и бъркаме, докато се разтворят.
Измитите, почистени и нарязани на дребно зеленчуци се заливат с получената марината и стоят на хладно за 1 нощ.
Прехвърляме зеленчуците в буркани, разпределяме зърната черен пипер и наситнения магданоз.Заливаме с маринатата и затваряме бурканите.Стерилизираме бурканите за 15 минути след завиране на водата.
Да Ви е сладко!
Смесена туршия за буркан 800 мл. Оцет до долната резка, 1 с.л. сол, 2 с.л. захар, 2 аспирина, карфиол, камби, морков, целина. Заливам с гореща вода и обръщам буркана. Обръщам го няколко дни. Обичам я, защото това е вкуса, който съм запомнила от детството си.
Най -хубавата рецепта останала от баба е за нейните бухти,с които ни е изхранила от малки.Рецептата е:3 яйца се разбиват хубаво с 3 супени лъжици захар,прибавя се 1 кофичка кисело мляко и 1 чаена лъжичка сода за хляб.Добавя се брашно за меко тесто,но да може да се точи.Престоява 20 минути ,точи се на лист ,изрязват се триъгълници и се пържат в сгорещена мазнина.Стават много вкусни!
Любимата ми туршия на баба е Царската туршия
5 кг. зеленчуци (каквито обичате)
400 гр. оцет
250 гр. захар
125 гр. олио
120 гр. сол
Много целина
Престоява 2 часа и след това се пълни в буркани, като във всеки буркан поставяте по 2 аспирина.
Да ви е сладко!
Сладко от пъпеш
Почистени пъпеши, нарязват се на кубчета, слагат се в тава и се поръсва със захар. Стоят 12 часа, слагат се във фурната и се пече. Бърка се от време на време. Малко преди готовност се слага лимонтозу.Пълни се горещо в бурканчета.
Любимата ми рецепта е за компот от круши с индрише Имахме голямо крушово дърво и компота от круши беше превъзходен , уникален , вкусен и много ароматен В компотен буркан се слагат парчета почистени круши , слага се листо индрише и захар на вкус 5-6 с.л. налива се вода в буркана и се запечатва с капачки с машинка . Варят се бурканите на огъня (на вън на огнището ) за 45 минути и после, като се извадят от казана горещите буркани се оставят върху капачките обърнати , докато се охладят и тогава се прибират в мазето .
Любимата ми рецепта от бабините е тази за домашен пастет. Колкото и странно да звучи рецептата не я знам, тайна е. Но по-скоро искам да я науча, за да я приготвям сама. Най-вкусният пастет, който съм яла. Тази рецепта ми е любима, защото ми носи топъл спомен от детството, за моментите, в които приготвяме зимнина заедно със семейството! ♡
Чушки за пълнене.🍀Изтърбушените чушки се подреждат в дълбоки съдове с отвора нагоре,в него се слага по една чаена лъжица захар и по една сол,стоят 24ч.,те си пускат сок,редят се в буркани като се доливат със сока и малко водичка,варят се пет минути,при ползване се изкисват да не са солени.Идеални са за пълнене!💕Тази рецепта е спомен от моята свекърва и винаги си я правя.☘️
Слънчеви краставички
Само със сол и на слънце!!
Витамини и вкус!!
Любимата ми консерва от детството е сладко от тикви. Баба приготвяше много зимнини но те бяха най-вкусните за мен. Имаха страхотен аромат а тиквите хрупкаха и се разтапяха в устата ми. Върнахте ме много назад в миналото 🤍🤍🤍.
Връщате ме в прекрасните ми юношески години прекарани на село, които са оставили незабравими спомени. Баба и дядо живееха в малка къща с огромен двор, в който отглеждаха всички възможни плодове и зеленчуци, и отделно отглеждаха кокошки, овце, няколко прасенца да има за коледа. Тогава се събирахме всички семейства за т.нар. свинска смърт, и въпреки, че работата беше доста, намирахме време за няколко кръшни български хора на двора, водени от моя дядо. Рецептата, която правихме тогава с баба и която приготвяме сега с моята майка е:месо в буркани, което се приготвя до готовност за консумиране. Сурово свинско месо се нарязва на парчета и се оставя да се отцеди от кръвта. В последствие се осолява и се нарежда сурово във буркани, като между тях се поръсва черен пипер на зърна. Отгоре се налива тънък слой олио. Варим около 3 часа. Така баба си подготвяше готово месце за неочаквани гости-нейните внуци, които я изненадваха приятно. А нещо друго, което аз обожавам, са пържени на огнището ребърца, които отново затваряхме в буркани, но преди това задължително огризвах няколко кокала и топвах мек селски хляб в мазнинката…. Ехх, какви хубави години бяха…искам ги обратно дори и само за миг..
Моята баба правеше страхотно пилте от дюлите които имаше в двора,беше също така майсторка на домашния оцет,бут по еленски,сушени плодове,всякакви тестени вкусотии,лебедите и от захарно тесто с орехчета винаги ни чакаха когато и отидем на гости,питка с галета и масло,обожавах нейните вкусотии.
СВИНСКИ БУТ ПО ЕЛЕНСКИ
Бута се прави още докато е топъл,спомням си ,че го слагаха в един голям съд на който му викаха чубур още докато месото е топло.Поръсваше баба сол направо от пакета на дъното на съда, и редеше ред сланина.После отново поръсваше със сол и слагаше бута.После отново поръсваше със сол.Така престояваше 3 седмици.В интернет пише ,че солта трябва да е 28г. на килограм месо.След това го изваждаше на една синия,запичаше брашно,в друг съд кипваше зелева чорба.След като го извадеше го обливаше първо с гореща вода,после обливаше с зелева чорба,натриваше с брашното и окачаха в така наречения мухарник голяма кутия с мрежа закачена на проветриво място да съхне до месец март.После моят вуйчо кладеше вечер огън,пържеше ни картофки в едно малко тиганче,отстрани вадеше жар и ни печеше бут.С другата ръка решаваше кръстословици.Всички бяхмне седнали около синията и чакахме нетърпеливо.Беше страхотно.
Бях много малка ,когато баба ми правеше любимата ни трушия камби с моркови и целина,но още помня целия „ритуал“ и вкуса и.
Настъгваше килограм моркови и глава целина и напълваше с тях големички камби от градината.Заливаше всяка камба с лъжичка марината и слагаше в гореща печка да омекнат малко.После вадеше ,нареждаше в буркани и вареше десетина минути.
А на зима като отвореха един буркан с дядо и сготвеше някоя от нейните прочути ястия със свинско или пилешко цялото семейство се събираше на масата,ядяхме и я хвалехме за майсторлъка!
10кг. сезонни зеленчуци се засипват с 1кг. захар и 400гр. сол престояват една вечер и се отделя сока който са пуснали. Премерва се и се заваря с 1/2 оцет . Залива се трушията и още на следващия ден имате чудесна царска трушия!
ЦАРСКА ТУРШИЯ
червени чушки – 1 кг
зелени чушки – 1 кг
червени камби – 1 кг
моркови – 1 кг
зелени домати – 1 кг
карфиол – 1 кг
зеле – 3 кг
керевиз – – 1 бр.
ЗА МАРИНАТАТА
олио – 50 мл
вода – 2 л
оцет – 1 л
сол – 300 г
захар – 500 г
дафинов лист – 3 – 4 листа
черен пипер – 1 ч.л. зърна
аспирин – 3 бр на буркан
Зеленчуците се измиват, почистват и нарязват на дребно, поставят се в дълбок съд и се заливат с маринатата.
Съдът се поставя на студено, да престои 24 часа, като периодично се разбърква. След това зеленчуците се отцеждат и подреждат в буркани. Маринатата се кипва, отдръпва се от огъня и след като се охлади, се налива върху зеленчуците в бурканите.
СУРОВА ТУРШИЯ
Малки дини, червени чушки, зелени домати, моркови, дюли. Нареждат се в бидон. Приготвя се саламура – на 1л. вода се слагат 40 гр. сол. Заливат се зеленчуците. На третия ден започва да се претака туршията за около 2 седмици.
За 3кг зеленчуци:
750мл вода
500мл оцет
75гр сол
200гр захар
130мл олио
дафинов лист, бахар и черен пипер на зърна
4 аспирина (по желание, не са задължителни)
Приготвяте си в съд с капак (аз си я правя в голяма тенджера) измитите, почистени и нарязани зеленчуци (карфиол, морков, камби, зеле, цели скилидки чесън, целина). Слагате на котлона всички останали съставки и кипвате маринатата. Няма нужда да варите, щом заври, махате от котлона. Оставяте 5мин (за да останат по-хрупкави после) и заливате зеленчуците. Затискате с чиния да не плуват отгоре, слагате капака и оставяте някъде на хладно (не е задължително, аз си я държа в кухнята). След 2-3 дни разбърквате, зеленчуците се слягат и ги местя в голям буркан. След една седмица е готова Simple Smile
Баба ми правеше уникални буркани с пържено свинско месо ,което ставаше за ядене веднага щом си отвориш буркана.
Помня как нарязваше свинското на големи мръвки запържваше го в свинска мас докато побееле и после нареждаше в буркани и затваряше.След това напълваше с тях големия казан на двора и поне два часа вареше докато се консервираше.
Като застудееше всички деца постоянно я питахме бабо може ли вече да отворим един буркан и да опитаме как е станало свинското и най-щастливия ден беше,когато ни разрешеше 🙂
Сладко от вишни,1 към 1 плод,заливам със захар,стои 1 нощ и варя до сгъстяване..
Обожавах бабеният Компот за диабетици плодове – 5 кг по избор, може и микс от плодове
подсладител – на вкус,
карамфил – 4 – 5 зрънца
канела – 2 пръчки Сварете водата заедно с подправките и подсладителя. След това отстранете канелата.
Плодовете се почистват, нарязват, пълнят се в буркани и се заливат с горещи сироп.
Затварят се с капачки и се стерилизират за 15 минути.
Моята баба правеше всякакви зимнини-сладка, мармалади, туршии, чушленца – много люти, следно люти, сладки (за мен); С чесън , магданоз и моркови -пърлени, мариновани, сурови… Кисели краставички, печени чушки , лютеници и апетитки, доматен сос… И компотите – ягоди, сливи, джанки, череши, праскови, кайсии, круши и дюли! Ах, какви дюли -уханни, плътни и сладки, с един такъв гъст и сладък сироп… Ех, спомени! Та коя ли рецепта да ми е любима -всичките! Е, една, изпитана ( така пише в тефтера, маминия), ще ви споделя, защото тя е любима на семейството ми.
ТУРШИЯ С МЕД, СУРОВА
Продукти: 4 кг. чушки -червени и зелени, по-тлъсти
2 зелки, средно големи
2 кг. моркови
2 връзки целина, големи
1 кг. ябълки, не много сладки
Всички продукти се нарязват.
Във всеки буркан се сипват 4 с.л.оцет, 1 с.л. захар, 1с.л мед, 1 с.л сол и 3 аспирина.
Подреждат се наряданите зеленчуци на редове и се притискат с кълцалника.
Налива се студена вода до под ръба на бурканите и се запечатват. Обръщат се с капачките надолу и така престояват 7-8 дни.
Желе от ягоди и френско грозде
Вземаме по 3кг ягоди и френско грозде, изчистваме им венчените листа и ги слагаме да се варят на водна баня, докато започнат да отделят сок. На четирите крака на един обърнат стол завързваме една кърпа, изсипваме омекналите плодове и ги оставяме бавно да се отцеждат. Отдолу слагаме съд, в който да капе сокът. След като се отцеди всичкият сок, премерваме го с буркани и на всеки литър сок прибавяме по 1кг захар. Варим плодовия сок със захарта на силен огън. Когато се сгъсти като за сладко, прибавяме по1 лъжичка лимонтозу на 1кг захар и варим още 5-6 минути. Още горещо, наливаме желето в добре изсушени и добре затоплени малки бурканчета. След като изстине напълно, завързваме с пергаментова хартия и прибираме.
Мармалад от грозде, ябълки и моркови
Вземаме 10кгдобре узряло грозде, 5кг ябълки, 3кг моркови и 1-11/2кг захар Измиваме гроздето, оронваме зърната му, слагаме го да ври, докато омекне, след което оставяме да се охладии и претриваме през сито. Морковите изчистваме, настъргваме на едрото ренде, заливаме с 2-3 чаши гроздов сок и задушаваме на огъня да омекнат. Нарязваме ябълките на резени, прибавяме ги към морковите, заливаме с гроздовия сок и варим всичко заедно до пълното уваряване на плода. Оставяме получената каша да се поохлади, претриваме през гивгир, слагаме отново в тавата, прибавяме захарта и сгъстяваме до необходимата гъстота, като бъркаме непрекъснато мармалада. Зааромат можем да сложим листа от индрише или карамфил. Мармалада изсипваме в затоплени и добре изсушени буркани, които държим открити, докато хване предпазна корица, след което прибираме за зимата.
Сладко от патладжани
Изберете малки тънки патладжани, дълги 5-6 см. Отбройте на 1кг захар30 патладжанчета. Обелете ги и ги изрежете около дръжката във вид на конус така, че да остане малко от твърдата част. Сложете ги да престоят 1 час във варна вода, след което ги измийте добре и ги изварете по 5-6 минути в 3 води. Отцедете ги и ги пуснете в леко сгъстения захарен сироп. Варете сладкото на умерен огън, без да го бъркате. Щом започне да се сгъстява, прибавете за ароматизиране 4-5 листенца индрише, а няколко минути преди сваляне от огъня-1 лъжичка винена киселина Сладкото се поднася поръсено с едро счукани орехови или бадемови ядки.
Сладко от рози
За това сладко използувайте силно парфюмираната червена маслодайна роза.
Почистете цветовете от чашките и тичинките, след което с ножица изрежете бялата твърда част на листенцата. В рядък сироп, приготвен от 1кг захар и 2 чаши вода, пуснете 200г розов цвят. Варете сладкото на силен огън. Когато сиропът получи необходимата гъстота, прибавете 1 пълна лъжичка лимонена киселина, с която го оставете да ври още 3-4 минути.
Сладко от дренки
Продукти: 1кг захар, 100 едри, узрели, здрави дренки и 1 лъжичка винена киселина.
Извадете костилките със заострена пръчица. Сложете плода в цедка и на 2 пъти го заливайте с вряла вода, а след това със студена. Изсипете го в тавата заедно със захарта и 1 чаша вода. Сложете сместа на огъня и я бъркайте леко с лъжицата, докато се разтопи захарта. Варете сладкото, докато сиропът се сгъсти, колкото е необходимо. Прибавете винената киселина.
След 3-4 минути свалете сладкото от огъня и оберете внимателно пяната.
Домати с аспирин
Това е рецепта за домати в шишета с аспирин по рецепта на моя дядо. Като малка си спомням как винаги през зимата на масата имаше от тези домати. Аз много ги обичах като салата към пържени яйца.
Дядо е научил рецептата от своя баща, който е имал е гледал овце. Хранели са се, с това което сами си произведат и
съответно овчето сирене е било винаги на трапезата им. Но само сирене не може. През лятото не е било проблем, защото са имали домати в градината, но тъй като през зимата няма пресни са ги консервирали по този начин.
В съвременния свят имаме толкова богат избор от храна, но аз продължавам да си правя домати по тази рецепта, защото вкусът е несравним особено с доматите, които може да си купим през зимата.
Необходими продукти:
🍅Домати
🍅Аспирин(по 3 бр. на кг белени домати)
🍅Сол
🍅Олио
Тъй като от аспирина доматите омекват, за да се запазят на парчета е по- добре да са по-твърди, но не зелени.
Бутилките, в които дядо ги правеше бяха дебели стъклени шишета със широко гърло и гумени капачки. Той казваше, че са продавали боза в тях. Аз нямам такива, затова използвам стъклени шишета 720 мл от доматен сос с метални капачки с винт. Важно е гърлото да е по-тясно, за не се налива много олио след това.
Доматите се белят и след това се претеглят. Спрямо теглото им след това се определи количеството аспирин. Режат се на парчета, колкото да преминат през гърлото на бутилките. Овкусяват се със сол и на всеки килограм изчистени домати се слагат по 3 аспирина. След като се разтворят аспирините, бутилките се пълнят на около ⅔ с парчета домати и след това се допълват със сока на доматите, който си пускат. Трябва да останат около 5-6 см от гърлото на бутилката за олио. Напълнени бутилки се оставят на хладно отворени без капачки за 3 дни. След тези три дни наливаме на всяка бутилка по 3-4 см олио(за да не мухлясат). Затварят се с капачките и оставяме на хладно. Консервирани по този начин доматите могат да издържат и година след консервиране.
Рецептата на баба Минка за мариновано червено цвекло ми е скъпа и ценна именно, защото е от нея. Тя правеше и страхотна туршия и всякакви зимнини приготвяше. По онова време най-вече при естествена ферментация със сол или стерилизирани консерви, защото нямахме фикса на д-р Йоткер. Маринованото цвекло се приговя много лесно, а е страшно вкусно. Сваряват се глави цвекло за около 1 час, като първо се поставят в студената вода. После се охлаждат, обелват и нарязват с къдрав нож и се подреждат в буркани. Заварява се марината от вода, сол, захар и оцет, като се опитва на вкус и след като заври се залива цвеклото затварят се бурканите и се стерилизират 20 минути.
Най-любимото ми е ястието от пиперки и домати! Разрязваме пиперките по дължина и напречно на ивици. Задушаваме ги в сгорещено олио на слаб огън под капак, докато омекнат. Поръсваме със сол и черен пипер и добавяме нарязаните на парчета домати. Когато сместа заври отново, покриваме с капак и оставяме на слаб огън около 20 минути. Преди да свалим от огъня, прибавяме наситнените зелении. Насипваме готовото ястие горещо в буркани, които затваряме веднага и обръщаме с отвора надолу до пълно изстиване. Мммм…😋
Тази рецепта знам от моята майка, тя пък от нейната майка и се предава от поколение на поколение. Винаги когато я прави ми навява мили спомени , а и всички у дома много я харесват
Сладко от цвят от роза
розови цветове – 125 бр.
захар – 1 кг
лимони – 1 бр.
вода – 400 мл
лимонена киселина – 1 пакетче (10 г)
Измиваме розите, добре ги изцеждаме и ги слагаме в купа.
Добавяме лимоновата киселина и добре стриваме листата.
В тенджера слагаме захарта и водата.
След разтваряне на захарта добавяме розовите листа и оставяме да ври на силен огън.
Добавяме нарязан на кубчета лимона и варим още 30 минути.
Пълним чисти и сухи буркани със сладкото.
Завиваме ги с кърпа и ги оставяме така 24 часа
Сладкото от розови цветове е готово.
Всички консерви на баба бяха страхотни… Но любими и неповторими си остават киселите краставици и пресичани домати.
Може би бяха толкова вкусни защото ги гледаха в двора на къщата ни.
На дъното на буркан слагаш 1 с. Л. Оцет домашен, 3 зрънца черен пипер, половин с. Л. Захар (като откриха диабет почна да слага подсладител), 1 /2 ч. Л. Соллук, краставички и копър – цвят.
Пресичани домати
Шишета голями от сок, ние имаме още от боза.
10 кг донати се белят и режат на парчета осолява се на вкус, аз не обичам много солено. Пълни се шишето до 3 пръста от ръба… Една лъжица олио и готово.
За съжаление не мога да ги докарам като баба, затова за сладкото използвам гел фикс, но го слагам на една доза 1 към 1
1 кг изчистен и измит плод (ягоди, малини) и без кора (праскови, кайсии и сливи) и 1 кг захар., баба слага малко лимонена киселина накрая , а аз 1 пакетче гел фикс. Много рядко ми се получава конституцията като нейната.
Всичко което правеше баба беше вкусно. Много обичах желето й от плодовете на дюлята в двора. Режат се плодовете заедно със семенниците и се варят със захар. След това се прецежда и се добавя лимонтозу и се налива в буркани.
Обожавах бабеният шипков мармалад – Тя ми казваше, че е нужно търпение за да се сгъсти…
Беряхме и почиствахме шипки заедно… 10 кг от тях слагаше ги във малко вода в огромна тава и като поврът ги прецеждаше в тензух. След това сместа се вареше до сгъстяване с 7 кг захар … Минаваше доста време и бъркане. Добавяше лимонтозу три големи лъжички и ги наливахме в бурканчета. Тавата я обирахме с коматчета пресен топъл хляб… Много вкусно беше и истинско…
Кисели краставички:Измити ,почистени.Във всеки буркан оцет до резката,1с.л захар,1ч.л дол,копър,лук и зърна черен пипер.По два аспирина и заливам с вряла вода
Маринован печен патладжан
3 патладжана,300мл бял винен оцет,600 мл вода,1 с.л. захар,4-5 скилиди чесън,магданоз,олио,сол и черен пипер на вкус
Патладжаните се измиват,почистват и режат на шайби.Посоляват се добре,след което се оставят да се отцедят за половин час.Подсушават се и се слагат в тава,покрита с хартия за печене.Пекат се 15минути на 160градуса,от всяка страна.През това време приготвяме маринатата:Смесваме водата с оцета,захарта,солта и черен пипер,след което кипва.Пускаме патладжаните във врящата смес,варят се 1 минута,след което ги изваждаме и отцеждаме.След като се охладят леко,подреждаме в измити и стерелизирани горещи буркани.Като на всеки ред се поръсва с чесъна и магданоза,и поливаме с олио.Притискаме добре,всеки ред с лъжица,за да излезе въздуха.Затваряме плътно бурканите.Съхраняваме на тъмно и хладно.
Тя ми е любима, защото е семейна рецепта.
Това е една от любимите ни есенни рецепти за сладко – микс от ябълки, круши и сини сливи – https://matekitchen.com/recipes/sladko-ot-sini-slivi-yabalki-i-krushi/
А коя е вашата любима бабина рецепта, която изпълва с вкус зимните месеци?
Маринован печен патладжан
3 патладжана,300мл бял винен оцет,600 мл вода,1 с.л. захар,4-5 скилиди чесън,магданоз,олио,сол и черен пипер на вкус
Патладжаните се измиват,почистват и режат на шайби.Посоляват се добре,след което се оставят да се отцедят за половин час.Подсушават се и се слагат в тава,покрита с хартия за печене.Пекат се 15минути на 160градуса,от всяка страна.През това време приготвяме маринатата:Смесваме водата с оцета,захарта,солта и черен пипер,след което кипва.Пускаме патладжаните във врящата смес,варят се 1 минута,след което ги изваждаме и отцеждаме.След като се охладят леко,подреждаме в измити и стерелизирани горещи буркани.Като на всеки ред се поръсва с чесъна и магданоза,и поливаме с олио.Притискаме добре,всеки ред с лъжица,за да излезе въздуха.Затваряме плътно бурканите.Съхраняваме на тъмно и хладно.
Любима ми е, защото е семейна рецепта.