„Съседите ни на село имаха най-невероятното мазе на света. Беше дълъг коридор със завои, приличаше на пещера. От двете страни по стените бяха поставени масивни дървени рафтове и на тях бяха подредени всевъзможни консерви – компоти, сладка, туршии, лютеници, сокове, зеленчукови консерви, буркани със свинско, пуешко, заешко… Имаше хартиени чували с домашна юфка и брашно, вино, ракия, лешници, семки, сушени плодове… Всичко, което човек може и не може да си представи. У тях съм гледала как се прави шипков мармалад, как се сушат сини сливи под стъкло, как се пуши свински бут и се правят овчи суджуци. Липсват ми всички тези преживявания, ароматите, умората след един такъв ден, в който от сутринта се берат и мият плодове и зеленчуци и след това се трансформират във вкусно очакване за една уютна зима, без страх дали ще има много сняг и дали ще можем да стигнем до магазина, защото в мазето има всичко.“

Много хора пазят спомени за такива вълшебни „пещери“. За всички вас, които имате отношение към домашно приготвената храна, към сезонното готвене и към оползотворяването на всичко, което природата щедро ни дарява, тя е като пещерата със съкровищата на Али Баба. Благодарение на вас в много български домове продължава да се поднася онова, което стана популярно да наричаме „истинска“ храна.

Това писмо на Маргарита Тодорова обаче ни накара да направим кратка равносметка на последните 30-тина години.

Отношението ни към домашните консерви претърпя интересни обрати

за този не особено дълъг период. От абсолютна необходимост за всяко българско семейство те се превърнаха в отживелица и повод за подигравки в края на 90-те. Беше модерно да си купуваме всичко от магазина и по този начин да демонстрираме финансово благополучие. Чушкопекът беше окарикатурен, компотите бяха заклеймени, бурканите се превърнаха в нарицателно.

Така за има-няма едно поколение изгубихме паметта за стойността на домашното, за рационалното използване на хранителните продукти, за удоволствието от това да ядеш храна, която е приготвена точно по твой вкус.

любими бабини рецепти: колаж от домашни кондерви

После, само десетина години по-късно, вече уморени и ядосани от ниското качество на „купеното от магазина“, започнахме да изтупваме прашасалите спомени за домашното консервиране, закопнели за вкусовете „като от едно време“. Изведнъж модерно стана домашното, приготвеното от баба, „истинското“.

За щастие, хората, които оценяват добрия вкус и качествената храна, никога не са се влияели от подобни моди. Вярваме, че всички вие, верни почитатели на Mate Kitchen, сте сред тях.

Именно благодарение на вас традицията да се приготвят домашни консерви и рецептите са съхранени и продължават.

лого любими бабини рецепти

Ето защо този път се обръщаме към вас с молба да напишете в коментар тук любимите си рецепти за домашни консерви – от конфитюри, през туршии, до меса. Разкажете ни тяхната история или вашата история с тях. Ние ще ги сготвим и ще направим така, че повече хора да ги опитат и преживеят на свой ред.

Както и досега, ви очакват страхотни награди и много изненади! Най-въздействащите истории ще публикуваме в книгата, която подготвяме.