В последните години киноата превзе менютата на модерните ресторанти по целия свят и се превърна в задължителен елемент от здравословния начин на живот. Богата е на хранителни вещества, приготвя се лесно и може да участва в различни рецепти – от салати до хлебчета и десерти.

Заедно с тази популярност обаче в социалните мрежи периодично се появяват публикации как това е била единствената храна на боливийците и как след световния бум те са предпочели да я продават и с получените пари да си купуват нискокачествени преработени храни.

Къде е истината? Шегата, че е „някъде там“ този път не работи. Защото истината е много далеч от това, което се разпространява.  

Боливия е кулинарна сокровищница, а не просто „земята на киноата“. В страната се редуват няколко климатични зони – от мразовитото андско плато до амазонската джунгла. Това е причината в страната да се отглеждат хиляди култури, включително над 1500 местни сорта картофи, царевица, боб, юка, соя, банани и какао. Киноата е просто шампионът по издръжливост за най-суровите надморски височини (над 3800 м). Но дори и там тя се отглежда заедно със специфични студоустойчиви картофи, амарaнт и ечемик.

Питки с киноа и спанак
Десерт от киноа с нар
Салата от киноа с орехи и печени чушки

Майката на всички зърна

Киноата е била важна храна за инките и предхождащите ги култури. Те я наричали майката на всички зърна. При завладяването на Южна Америка испанците подигравателно я наричали храна за индианци. Нещо повече – унищожили всички ниви с киноа и забранили нейното отглеждане за сметка на пшеницата и ечемика. Инките обаче продължили да я отглеждат тайно по високите планински части, където колонизаторите не пристъпвали. Така постепенно тя била забравена и била смятана за храна за бедните или храна на местното индианско население от суровите планински села. В боливийските градове и в низините основната традиционна храна били картофите, оризът, царевицата, юката и бобът.

Дори преди международния бум, когато цените ѝ скачат тройно, голяма част от фермерите в Боливия предпочитат да продават киноата си за износ, а сами да купуват по-евтини вносни храни като пшенично брашно, паста и ориз.

Световният интерес всъщност преоткрива тази древна инкска култура за самия регион. И в никакъв случай не довежда до повсеместен глад, както се твърди.

Изследванията на международни икономически организации всъщност опровергават широко тиражираното твърдение, че износът на киноа е довел до глад. Скокът в цените в периода 2006–2014 г. реално е довел до рекордни приходи за малките фермерски семейства в района на Андското плато. С това стандартът им на живот и покупателната им способност са се увеличили осезаемо.

Супер храната киноа

Интересът към киноата се възражда през 70-те години на миналия век.

Тя е ценена и препоръчвана за консумация заради високата си хранителна стойност. Скромното семенце е един от малкото растителни източници на пълноценен протеин и съдържа всички 9 есенциални аминокиселини. Освен това съдържа малко въглехидрати, които се и усвояват бавно от организма.

Киноата не съдържа глутен, което я прави предпочитан избор за хората с глутенова непоносимост. Богата е на желязо, калций, големи количества от витамини B и Е.

Заради това и заради нарасналия световен интерес към нея ООН обявява 2013 г. за Международна година на киноата, а самата киноа – за „супер храна“.

Макар да прилича на зърно, тя всъщност принадлежи към семейство Щирови и има по-близка родствена връзка със спанака и араманта. По същество киноата е семе, но се консумират и листата на растението.