Най-общо казано скоростта, с която тялото ни превръща храната в енергия и изразходва тази енергия, се нарича метаболизъм.

На субклетъчно ниво метаболизмът, или обмяната на веществата, това са сложни молекулни процеси на превръщане на енергията от една форма в друга и в крайна сметка производство на АТФ (Аденозин Три Фосфат) – синонимът на думата енергия на биохимичен език, както и на други молекулни съединения, необходими за строежа и поддържането на жизнено важни структури.

На клетъчно ниво метаболизмът включва транспортирането на хранителните вещества и избирателното им разграждане и превръщане в други изграждащи елементи (хормони, ензими, структурни протеини и др).

Обмяната на веществата може да бъде ускорена или забавена от различни фактори – недостатъчен или прекомерен прием на храна, липса на физическо натоварване или обратното – физическо претоварване, въздействието на климатичните условия, различни заболявания…


Може ли да бъде измерен метаболизмът? Да, може.

Това става чрез измерване на разхода на енергия, необходим за нашето съществуване.

Когато тялото е подложено на по-активно “горене” (катаболизъм), за да постигнем баланс между изразходваните и приетите енергийни единици (килокалории или ки

Обикновено това се случва с професионалните спортисти и атлетите, при определени физиологични състояния – растежа през пубертета, бременността и кърменето при жените, при инфекциозни заболявания, свързани с повишаване на телесната температура, при повишена функция на щитовидната жлеза (Базедова болест), при заболявания, свързани с нарушено усвояване на храната, при недостатъчен внос на храна, поради външни причини.

Днес обаче по-честият метаболитен проблем е свързан с натрупване на продукти на обмяната при систематичен свръхприем на хранителни вещества. Организмът трупа, складира излишното и ние пълнеем.

Регулацията на тези процеси е изключително деликатен и труден процес.

Лабораторните данни са най-обективният показател на нашия метаболизъм. Затова се измерва стойността на продуктите на обмяната на трите основни хранителни вещества – въглехидратите, белтъчините и мазнините.

Основният показател за въглехидратна обмяна е кръвната захар, или глюкозата. Прави се тест (обременяване с глюкоза) и се измерва инсулина – хормонът, отговорен за глюкозното усвояване в клетките и превръщането и в енергия.

За бъде оценен протеиновият метаболизъм, е достатъчно да се измери стойността на креатинина, уреята и пикочната киселина. А за да бъде измерена липидната обмяна, обикновено се търси стойността на липидите в кръвта – чрез измерване ва различните фракции на холестерола и триглицеридите.

След оценката на трите основни хранителни вещества, наричани още макронутриенти, понякога се налага да бъде проследена и обмяната на някои микронутриенти в кръвта – субстанции катализиращи ензимни реакции и имащи пряко или косвено отношение към цялостната обмяна на веществата в организма. Такива са витамините (вит. Д, вит. В12, вит. А, E и т.н ), минералите (Fe, Ca, Mg, Zn и т.н), електролитите (K, Na, Cl).

Обръща се внимание и на нивата на хормона, който показва как работи щитовидната жлеза – ТСХ.

Важно е също да се изследва и функцията на надбъбрека, секретиращ хормоните на стреса, както и половите хормони при определени случаи.

Цялостната оценка на метаболизма понякога налага и изследване на функцията на някои органи, чиято работа е пряко свързана с метаболизирането на макро- и микронутиентите. Такива са черният дроб и бъбреците.

Клиничната оценка на метаболизма е строго индивидуална и често пъти е един многоетапен процес.

Съветът ни е да потърсите мнението и помощта на специалист. Не чакайте да стане твърде късно.