Инсулинова резистентност и как да не стигаме до това състояние
Инсулиновата резистентност е състояние, при което организмът не успява да използва ефективно инсулина, който сам е произвел. Тогава клетките на мускулите, черният дроб и мастната тъкан вече не се повлияват от неговото действие и глюкозата се задържа в кръвта, вместо да се абсорбира от клетките и да се превърне в енергия.
За да компенсира повишената кръвна захар и да регулира нивата до здравословни стойности, панкреасът започва да отделя повече и повече инсулин. С течение на времето обаче клетките му се изтощават и секреторната им функция се нарушава. Оттам насетне се развиват сериозни здравни усложнения като метаболитен синдром и захарен диабет тип 2.
Повечето хора с инсулинова резистентност не знаят за състоянието си или разбират за него едва след като бъдат диагностицирани със захарен диабет тип 2.
Добрата новина е, че ако научим за инсулиновата резистентност навреме, можем да предотвратим развитието на диабет.
Причини за развиване на инсулинова резистентност
Все още не са изяснени причините за инсулиновата резистентност. Предполага се, че до определена степен развитието на това състояние е генетично предопределено, но в по-голям процент от случаите е следствие най-вече от неправилно хранене и заседнал начин на живот. Два са основните негативни фактори – консумацията на големи количества въглехидрати и повишените нива на свободни мастни киселини в кръвта.
Високовъглехидратно хранене
Прекомерният прием на въглехидрати, и по-специално на такива с висок гликемичен индекс (от които кръвната захар се повишава рязко) може да има отрицателен ефект върху производството на инсулин в панкреаса, както и да доведе до развитие на инсулинова резистентност. Счита се, че основната причина за това е глюкозната токсичност, или оксидативен стрес, причинена от големите количества глюкоза.
Високи нива на свободни мастни киселини
Увеличената концентрация на свободни мастни киселини в кръвта може да бъде породена от приема на богата на мазнини храна или от освобождаването на мазнини от мастната тъкан. Последното явление е свързано изключително с наличието на затлъстяване. Независимо от причината, големите количества мастни киселини в кръвта водят до натрупване на триглицериди в черния дроб и мускулите. Това от своя страна е причина за освобождаването на токсични съединения намаляват чувствителността на клетките към инсулин. В резултат на намалената чувствителност от мастната тъкан започва още по-интензивно отделяне на свободни мастни киселини и се образува своеобразен порочен кръг.
Как да се предпазим от инсулиновата резистентност
Основният начин за профилактика и лечение на инсулиновата резистентност е промяната в начина на живот, насочена към намаляване на телесното тегло. Най-ефективните методи са промяната на хранителните навици и редовната физическа активност. Стресът също трябва да се има предвид като рисков фактор.
Симптоми и диагностика на инсулинова резистентност
Инсулиновата резистентност обикновено няма ясно проявена симптоматика. Много хора страдат от инсулинова резистентност години наред, без дори да подозират за това.
При по-тежките случаи на инсулинова резистентност се наблюдават тъмни петна по кожата, обикновено около врата. Тези тъмни петна могат да се появят и по лактите, колената и подмишниците. При млади жени често яйчниковата поликистоза е повод за установяване на инсулинова резистентност.
Инсулиновата резистентност се диагностицира чрез кръвни тестове и чрез т.нар. изчисляване на HOMA индекс, който представлява математически модел за оценка на инсулинова резистентност.
Превенция и лечение на инсулинова резистентност
Стъпките, които помагат за подобряването на състоянието са:
Хранене: Бъдете внимателни с въглехидратите (не повече от 40-45% от калориите). Консумирайте предимно въглехидрати с нисък гликемичен индекс, които плавно повишават нивата на кръвна захар.
Набавяйте си достатъчно количество протеини.
Консумирайте мононенаситени мазнини. Яжте много зеленчуци. Предпочитайте плодовете с нисък гликемичен индекс (горски плодове, ягоди, череши, грейпфрут, кайсии и ябълки). Подобна промяна в хранителните навици ще доведе до постепенно намаляване на теглото и понижаване количеството мастна тъкан в тялото. Консумацията на сложни въглехидрати заедно с намаляването на мазнините в дневното меню ще осигури стабилни нива на кръвната захар, няма да оказва стрес върху панкреаса и няма да възпрепятства инсулиновата сигнализация.
Физическа активност: Поради своето инсулиноподобно действие върху нивата на кръвната захар физическата активност е на-добрият метод за повлияване на понижената чувствителност към инсулин, както и за упражняването на гликемичен контрол при наличието на това състояние. От друга страна, физическите упражнения усилват ефекта на хранителния режим върху понижаването на телесното тегло и подобряват мастната обмяна. Стремете се към 40-45 минути интензивна физическа активност 3 до 5 пъти в седмицата.
Коензим Q10 (90-120 мг дневно) и алфа-липоева киселина (100-400 мг дневно) са мощни антиоксиданти, подобряващи отговора на клетките към инсулин.
Хранете се правилно и здравословно, бъдете физически активни, но най-вече си изградете цялостна култура за здраве!