Коледа е един от най-светлите и семейни празници у нас. На Коледа всички членове на семейството се събират у дома, за да споделят традицията.

В България Коледа се празнува три дни. Денят – 25 декември, не е избран случайно. Това е денят на зимното слънцестоене – след най-дългата нощ денят започва да расте.

На тази дата в древността езичниците празнували Денят на непобедимото слънце. Христос се ражда в най-тъмната нощ, във времето, когато се извършва зимният преход на слънцето и дните са най-кратки. Той се явява, за да донесе истинската светлина на богопознанието и топлината на Божествената любов на хората.

Коледа е преди всичко празник на светлината – и духовна и физическа.

Вечнозеленото дърво, е неизменна част от празника. Както и коледната звезда.

Сигурно сте чували поверието всяка Коледа да се купува нова играчка за елхата. Така тя се превръща с част от историята на семейството. Обичаят за кичене на дръвчета идва от Древен Египет, където са украсявали палмови клонки – символ на победата на живота над смъртта. Римляните поставяли дребни предмети и свещи по време на тържествата в чест на бог Сатурн. Аранжирането на дома с вечнозелени растения е древен езически обичай и по нашите земи. Чрез украсяването на къщата с клонки и накичването им с различни дреболии се чества зимното слънцестоене.

Според преданията първото вечнозелено дръвче е окичено по Коледа от Мартин Лутер през 1500 г. Когато църковният реформатор се разхождал в гората, забелязал елхичка, през чийто клонки блещукали безброй звезди. За да сподели невероятната гледка с близките си Лутер поставил запалени свещи върху дръвче в дома си.

Украсеното дърво е символ на топлината на дома.

По принцип украсата на християнския дом за празника не трябва да бъде пищна и помпозна, а скромна, съобразена с духа на празника. Първите играчки за елха били ябълките. Те напомняли историята за Адам и Ева и прогонването им от Райската градина. С годините се развила цяла индустрия, произвеждаща красиви и блестящи играчки за елха. Но най-предпочитаната им форма си останала кръглата. През 1882 г. асистентът на Тамос Едисон поставил на елхата малки разноцветни лампички и предизвикал фурор. А през 1895 г. се появили първите светещи гирлянди.

Според редица източници, първата коледна елха в България се украсява на 23 декември 1877 г. от руските офицери на генерал Гурко.

Малко известен е фактът, че първата голяма частна коледна елха в столицата е дело на държавника и политик Стефан Стамболов. Тя е украсена с гирлянди, стъклени топки и бляскави играчки. След края на личния прием, гостите получават правото да отнесат по една играчка за спомен.

С Рождество Христово постите приключват, трапезата е богата и блажна.

Вкусът на Коледа е домашният уют, топлината.

А рецептата е проста – да сте с любимите си хора.

На Коледа според традицията не се работи.

Сутринта, празнично пременени, всички семейства отиват на тържествена празнична литургия в църквата и се поздравяват с “Честито Рождество!” После всяко семейство се събира около тържествената коледна трапеза и отговява от постите с печено прасе, което мъжете са заклали предния ден.

Стопанките приготвят баница с месо, свинско с праз, печена кокошка.

На трапезата задължително трябва да има баница – с месо, зеле, гъби, праз, тиква. Слага се свинска сланинка, пръжки, печени свински очи. А ястията се поливат обилно с червено вино.  

Тиквата традиционно присъства на коледна трапеза. Може да бъде в щрудел или баница, сварена на кубчета в подсладена вода и поръсена с ядки, а може просто да е изпечена на фурна и покрита със захар.

Важен момент от коледната обредност е коледуването, което започва още в полунощ срещу празника.

Участници в обичая са само мъже – ергени, годеници и по-рядко млади, женени мъже. Наричат ги “коладници”, “коледарци”. Коледарските дружини започват да се оформят още през Коледните пости, най-често на Игнажден.

Събират се в дома на своя водач – “станеник”, “воевода”, “коледарски цар”, който винаги е женен мъж. Там мъжете си припомнят старите и учат нови коледарски песни. В коледарската група има и по-малки момчета, наричани “котки”, които вървят преди коледарите, чукат по портите и с мяукане известяват стопаните за своето идване. Други две момчета събират и носят даровете и краваите, събрани по къщите и се наричат “магарета” и “трохобери”. Коледарите отправят пожелания с песен към всеки член от семейството – пеят на стопанката, на младата булка, изпълняват песни за новороденото, за момата. Знаят песни и за орач, за овчар, за свещеник, за терзия, за кръчмар. В песните за младите е застъпена темата за любовта и задомяването, за момината хубост и момковото юначество. След това стопанинът ги кани на трапезата и ги дарява.

Навръх Рождество Христово имен ден празнуват повече от 137 хиляди българи. Те носят имената Христо, Христина, Християн, Кристиян, Кристиан, Кристина, Райко, Радко, Радослав, Радостин, Божан, Божана, Божин, Божил, Радомир.