Традициите не са това, което бяха. Свикнахме с тези думи да обясняваме и оправдаваме „актуализациите“, които правим в начина си на живот и световъзприятие. Люшкаме се между потребността от сигурност, която старото и установеното удовлетворява, и модерността и желанието ни да създаваме свои собствени правила и порядки и понякога трудно намираме баланса. Влезем ли в декември обаче и Бъдни вечер почука на вратата, тази екзистенциална дилема остава на заден план.

На 24 декември всички пътища водят към дома и към спомена за детството. С постните сарми и гъстия боб, с тиквеника и питката с паричка, с печените орехи, с цялото изобилие от приготвената от мама храна на прекадената с тамян трапеза. При близките, които, както всяка година, се събират, за да посрещнат заедно Христовото рождество.

Стараем се да спазим поне част от традицията, макар нишката с изконния й смисъл да изтънява с всяка следваща година.

Свещеното зрънце

Когато се подготвяме за Бъдни вечер, обикновено се ограничаваме до постните ястия на масата и техния брой. Там, където гори печка или камина, бъдникът все още присъства като елемент от празника. Пропускаме обаче, че цялата ритуалност в тази специална вечер е посветена не на яденето, а на свещеното зрънце.

Традицията повелява пепелта от бъдника да се запази и от нея да се сложи в семето при засяване. На масата задължително трябва да има зърнени храни – жито, боб, сарми с ориз или булгур, защото символизират раждането, живота, вярата. Вечерята започва рано, за да узреят житата. Всичко, сложено на масата, трябва да е родено от нашата земя!

За съвременния градски човек тази обредност е безкрайно непонятна, защото връзката със земята е отдавна прекъсната и не нивата, а магазинът е източникът на храна. Но дори и така, нещото, което особено натежава на българската душа е, че свещеното зрънце все по-рядко е родено тук. И не само то. Бобът на масата ни е от Португалия, оризът – от Египет, лукът и морковите са от Полша, ябълките са от Гърция, чесънът е от Китай… Да се намерят произведени в България в търговската мрежа, е наистина трудно.

Така неусетно празничната ни трапеза за Бъдни вечер се оказва мултинационална, и то до степен, в която това започва да човърка националното ни самочувствие. И небцето също, защото вкусът на българското е… просто друг.

Традициите са точно това, което бяха

Боб с наденица в широка чиния, сниман отгоре
Пълнен шаран с ориз в правоъгълна тава, сниман отгоре
Кисело зеле с ориз и нахут в дълбока чиния, снимано отгоре

Можем да си направим неустоимите постни сарми с български ориз, а пълнените чушки – с нашенски боб. Ако си имате тайна рецепта с леща за Бъдни вечер, тя също е възможна с българска леща, без да е необходимо да я издирвате по магазините с часове.

Традициите са точно това, което бяха, със серията „Имало едно време… “ от „Крина“! Оризът за сармичките е произведен в района на Пазарджик. Бобът е от Добруджа или от Плевенско, лещата е от Северна България, където се е отглеждала традиционно през миналия век. И вкусът им е наистина като от едно време. С тях можем да си приготвим всичките си любими гозби и за празник, и за делник – пълнени чушки, пиле с ориз, боб с наденица или по манастирски, леща яхния, боб чорба, мляко с ориз…

Освен че връща този несравним вкус на трапезата ни, серията „Имало едно време… “ е добър повод да си припомним златните години на българското земеделие и да се замислим отново за избора, който правим пред щанда всеки ден. Той е една от причините родното да е дефицитна стока.

Зелеви сарми с ориз "Екстра Крина", сервирани в чиния с пакет ориз до чинията, снимано отгоре
Разядка от белен боб "Крина" с хумус, пакет боб, крекери намазани с хумус, снимано отгоре
купичка бърза ахния с белен боб "Крина" и пакет боб до нея, снимани отгоре

Слава Богу, нашенското производство го има още, но, за жалост, не в онези мащаби. При ориза днес са възстановени половината от обработваемите площи от златните години на оризопроизводството ни. При боба и лещата спадът обаче е драстичен. Именно заради това наличностите от серията „Имало едно време…“ на „Крина“ са ограничени в рамките на произведеното през стопанската година. Добро напомняне да ги ценим повече и да ги каним на трапезата си не само за Бъдни вечер!

Те значат качество – както, впрочем, и всички храни, които вече 20 години „Крина“ ни предлага, за да се наслаждаваме на любимата си традиционна кухня или пък да опитваме нови, екзотични вкусове. Защото във всеки български дом трябва да има подбрана, апетитна и достъпна храна. Тя притежава необикновеното качество да превръща сивото на делника в цветен празник.

Да бъде!

* Създадено за Suico