Българинът не може без хляб. За нас хлябът е и любов, и уважение. Народът е казал, че да дариш хляб е най-богоугодно. Да споделиш хляба си е послание, което изпращаме към хората, които обичаме, за да бъдем заедно.

Хлябът е най-здравословната, най-балансираната и богата на витамини, минерали и създаваща аминокиселини в организма ни храна.

От дълбока древност има запазени писмени свидетелства за това, че по нашите земи се меси хляб.

За това съобщават Ксенофонт, Хелиодор и Херодот. Самият цар Севт разчупвал и раздавал хляба и виното на гостите си, което е доказателство за особената почит и присъствие на тези две храни на трапезата и равнозначността на храненето със свещенодействие. За специално отношение към хляба като свещена храна говорят и открити от археолозите миниатюрни питки от зърно и глина, вкопани до хромелите на къщите.

В България основните храни и начините на приготвяне идват от траките, славяните и прабългарите. Първите са ни оставили предпочитанията към пшеницата, просото и ръжта, хлябовете с мая.

Най-популярният източник на информация за хляба на траките е куполната сцена на Казанлъшката гробница.

Там може да се види формата му, начина на сервиране и поднасяне. Върху трикрака маса са подредени завито на руло изделие, което според учените е тестен сладкиш и две кръгли бели пити, едната от които е начупена. Хлебните пити са тънки и вероятно става въпрос за безквасен, обреден хляб.

От всички изделия, произвеждани от житни растения, за най-качествен се е смятал белият пшеничен хляб. Произвеждали го от мека пшеница, приемана по това време за най-добрата. Според гръцкият историк Плиний, траките, живеещи по долината на р. Стримон (днешна Струма), правят хляб от стрити на брашно ядки от воден орех или воден кестен. Според автора този хляб е много приятен. През IV в. пр. Хр. древногръцки източници съобщават, че траките се хранят с груб, неприятно ухаещ влакнест хляб. Най-вероятно е бил приготвян от  двузърнест лимец.

Хлябът присъства във всички празници на българина и е почитан като нещо свято и нещо, без което не можем. Той е с човека от неговото раждане до неговата смърт.

Народът вярвал, че хлябът може и да лекува.

Квасен хляб с червено вино лекува умората и помага на хората.

Хляб, накиснат с оцет, изсмуква вода от коляното.

Ръжена хлебна каша придава на косата блясък и премахва пърхута.

Препечен хляб, накиснат във вино, помага при болки в очите.

Лапа от хлебно тесто, омесено с домашен квас и смесено с оцет, олио и вино, облекчава болките в гърдите.

Горещата  кора на току-що изпечен хляб поддържа устните винаги свежи.

Свежи пшеничени кълнове се добавяли към салати, супи, месни ястия.

Според традициите…

При месенето на всеки ритуален хляб жената, която го приготвя, трябва да е празнично облечена, закичена с цвете, здравец, китка или коприва, чисто измита.

Месенето е истинско свещенодействие, както са хлябът и почитта към него.

Хлябът се меси с дясната ръка, а с лявата само се придърпва тестото. Обредният хляб съдържа в себе си идеята за непрекъснатостта на живота, за раждане, умиране и отново живот.

Рецепта за традиционен хляб от Берковско

Една шепа изсушен хмел се запарва с 250 г вода. В получената хмелова вода се добавят по равни части бяло и царевично брашно и се меси до получаването на тесто. От него се правят трохи, които се изсушават на сянка. Съхраняват се в хартиени пликове на хладно.

За замесване на хляб се взимат 3 с. л. квас и се заливат с хладка вода. За тестото са необходими още: 1 кг брашно, 2 щипки сол, 2-3 сварени картофа.

Приготвя се меко тесто, оставя се да втаса, след което се изпича.

Хлябът има важна роля за трапезата на Бъдни вечер.

Брашното трябва да е пресято и да е починало. А водата да е мълчана, да не е поела лоши мисли, да не е видяна от лоши очи.

За обредната трапеза се приготвят няколко хляба, които имат различно посвещение. Най-важният се нарича Боговица и в него се поставя сребърна паричка. Този хляб е безкръвна жертва, посветен е на Бога и на къщата. Украсява се с тестени пръчици под формата на кръст. Прави се и хляб, посветен на стопанството.

Паричката в питката на Бъдни вечер е човешкият символ, който свързва духовното с материалното. Традицията гласи, че „получилият паричка да се чувства най-богат, най-надарен, най-късметлия, но да отиде в Божия храм и да запали свещичка в знак на признание към Бог, космоса и човешката енергия, затова, което има“.

С хляб се даряват и коледарите – във формата на краваи. За малките коледари са коледните кравайчета, колачета, пупки. В западнобългарските райони за момченцата те са с форма на подкова, а за момиченцата като осморки, наричани кукли.

Истински грях е да се изхвърли хляб (особено на нечисто място), да се газят трохи! Ако ви остане стар хляб, направете нещо ново и вкусно от него. Храната не е боклук!