Един от най-светлите празници в християнския календар. В различните райони на България има различни имена – Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич и Наядка.

Според традициите, денят започва със запалването на бъдника.

А той представлява 3-годишно дъбово дърво, което трябва да бъде отсечено от млад момък. По искрите му се гадаело колко плодородна ще е годината. Ако мъжете излезли от стаята, когато бъдникът догарял, през следващата година щели да се раждат само женски животни, което пък щяло да донесе голямо богатство. Ако на сутринта, на Коледа, бъдникът е оставил много пепел, годината щяла да е плодородна.

Някъде от бъдника се отрязвали тресчици, половината от които се закопавали на Коледа в лозята, за да бъде богата реколтата от вино, а самото вино да е пивко и руйно. Останалите се хвърляли в реката, за да даде Господ на всички здрав и дълъг живот.

След това стопанката на къщата се заема с приготвянето на трапезата.

Тя трябва да бъде подредена на земята, по възможност – върху слама. За да напомня за витлеемските ясли, в които се родил Христос…

Ястията трябва да бъдат нечетен брой – 5, 7, 9 или 11. Задължително постни. Някои от храните се слагали, за да гонят злите духове – лук, чесън, мед и орехи.

Традиционно менюто за Бъдни вечер включва варен боб, пълнени чушки (с боб или ориз) и сарми  (зелеви или лозови), жито, тиквеник, зелник, ошав, плодове, както и обреден хляб – содена питка, приготвена без яйца и мляко, в която се слага сребърна паричка. На когото се падне, ще бъде щастлив и ще има късмет цялата година.

Вечерта на 24 декември трапезата се слага рано. Тя задължително трябва да е прекадена с тамян. Това прави най-възрастният член на семейството. Най-напред прекадява масата, а след това цялата къща, двора и обора. Така, според народните вярвания, се прогонват злите и нечисти сили от дома.

Всички сядат заедно около масата и никой не трябва да става.

Вярвало се, че ако някой стане, кокошките ще спрат да снасят яйца и да мътят пиленца. Ако все пак се наложело някой да стане, за да донесе или свърши нещо, това бил стопанинът. Но и той трябвало да ходи приведен, за да ориса житото в полето – за да се навежда и то от тежестта на узрелия клас.

Край масата се нареждали предмети, свързани с поминъка на стопаните. Ако той бил шивач, се слагали ножици, метър, игла. Ако бил дърводелец – инструментите, с които работел, ако бил хлебар – точилка и сито.

Всеки трябва да опита от всички ястия, за да му върви през всички дни от годината.

Край огнището на Бъдни вечер се изричали пожелания за сполука, здраве и благоденствие. Хората вярват, че каквото се каже пред огъня в нощта преди Рождество, ще се сбъдне. Затова се говорели само добри думи и наричания.

В четирите ъгъла на стаята се поставял по един орех. Това се правило, за да се осветят четирите краища на света.

Орехите имат и друга важна роля. По тях се гадаело за здраве или болест. Всеки член на семейството си избирал един орех от поставените на трапезата. Ако вътре орехът имал здрава ядка, го чакало здраве през годината, ако ядката била черна и изгнила – щял да има проблеми. В някои места на страната орехите се наричали още на Игнажден (20 декември).

Масата не се вдига.

Оставя се през цялата нощ, защото вярва, че мъртвите слизат на земята, за да посетят своите родственици. Гозбите, останали на масата, са за тях. В миналото дори оставяли отворени всички врати на къщата до сутринта. И така духовете на мъртвите можели да се движат свободно навсякъде. Хората вярвали, че когато мъртвите им близки си тръгвали, те благославяли дома за по-щастливи дни.

Тази година Коледа се пада в сряда, което според народните вярвания означава, че ни чака тежка и ветровита зима, но пък пролетта ще бъде топла и слънчева. А житото ще натежи в полето и ще донесе благоденствие на стопаните.

Според някои поверия, както мине Бъдни вечер, такъв ще бъде и животът ни през следващата година…

Тиха нощ, свята нощ. Бог се роди. Нека седнем на една маса и да бъдем по-смирени и по-добри!