Все по-често в рекламите, особено за козметични продукти и хранителни добавки, чуваме за „заплахи“ за здравето и добрия външен вид като свободни радикали и оксидативен стрес. Като ефективна мярка в борбата с тях ни се предлагат антиоксидантите под една или друга форма. Но какво всъщност представляват оксидативният стрес и свободните радикали и защо трябва да им противодействаме? И още – каква е ролята на антиоксидантите и кои вещества всъщност наричаме антиоксиданти?

Процес за достигане на клетка до състояние на оксидативен стрес

В резултат на метаболизма, както и под въздействието на външни фактори, вирусни и бактериални инфекции в организма непрекъснато се образуват милиарди свободни радикали. Това са молекули, които са загубили електрони в резултат на оксидативен стрес. Молекулата, която е загубила електрон става нестабилна и високореактивна. Така образуваният свободен радикал може да взаимодейства с други сходни на него молекули и да превърне и тях в свободни радикали, което от своя страна може да инициира множество патологични биохимични реакции.

„Опасността“ идва от това, че някои свободни радикали имат способността да увреждат тежко клетките.

За щастие, съществуват множество защитни ензимни системи, но понеже общата антиоксидантна защита не е напълно ефективна повишеното образуване на свободни радикали може да навреди на тялото. Терминът „оксидативен стрес“ описва именно този процес.

На лекия оксидативен стрес тъканите реагират, като увеличават своята антиоксидантна защита. Обаче тежкостепенният оксидативен стрес може да уреди организма и да предизвика клетъчна смърт. Съществуват множество и постепенно натрупващи се доказателства, че свободните радикали допринасят за развитието атеросклерозата, раковите заболявания, невродегенеративните заболявания, инфлматорното чревно заболяване, както и при белодробните заболявания.

Тук идва и ролята на антиоксидантите. Антиоксидантите защитават срещу някои заболявания, като предотвратяват увреждащия ефект на свободните радикали или като намаляват чувствителността на тъканите към оксидативния стрес.

Досега са описани множество антиоксидантни системи, които осигуряват ефикасна защита срещу свободните радикали и предотвратяват увредата на жизненоважни биологични структури като протеините, липидните мембрани и ДНК.

Най-важните антиоксидантни системи са ензимите глутатион пероксидаза, супероксид дисмутаза, витамин С, витамин Е, коензим Q10, минералите мед, манган, селен и цинк. Това съответно за пореден път поставя във фокуса на вниманието с какво се храним и доколко е пълноценна храната, която приемаме.