Няма възраст, която да е пощадена от диабета. Съществуват обаче различия в обичайната възраст на изява на различните типове диабет. Характерен при децата е инсулинозависимия захарен диабет, или захарен диабет тип 1.

Статистиката относно заболеваемостта в детската и юношеската възраст е тревожна. Диабетът във всичките му клинични форми нараства, а възрастовата граница все повече пада и през последните години зачестява изявата и на неинсулинозависимия захарен диабет тип 2 при все по-млади пациенти и дори деца.

По данни на Международната диабетна федерация към 2019 г. по света има  над 1 200 000 деца и юноши до 20-годишна възраст с диабет тип 1. Страните от Европа заемат водещо място с около 300 000 случая. За съжаление, всяка година в световен мащаб се диагностицират нови над 130 000 случая, от които 100 000 са под 15-годишна възраст. Налице е ежегодно увеличаване на заболеваемостта с 3%.

Като цяло в последните години се наблюдава увеличаване на заболеваемостта при децата до 14-годишна възраст. Относително 1 на 1000 деца боледува от захарна болест, което прави диабета най-разпространеното метаболитно заболяване в тази възраст.

В България няма точна статистика. По неофициални данни се смята, че децата и юношите с диабет са около 3000, а заболеваемостта възлиза на около  10 /100 000 души.

На диабет тип 1 се дължат 90% от всички случаи на диабет в детска и млада възраст. Заболяването е резултат на автоимунен процес, при който имунната система атакува собствените инсулин-продуциращи клетки на панкреаса, а резултатът е частичен, а в по-голямата част от случаите и абсолютен дефицит на инсулин. Симптомите на заболяването се появяват, когато се унищожат около 90% от инсулин-секретиращите  клетки.

При този тип диабет е налице абсолютен дефицит на инсулин и при ненавременно лечение се развива диабетна кетоацидоза, която е застрашаващо живота състояние.

Възникването на захарен диабет е процес, който се влияе от редица фактори

Генетично предразположение

При 10-15% от децата с диабет тип 1 се откриват роднини от първа линия, които също боледуват от захарна болест. Счита се, че се унаследява предразположението към развитие на диабет, а не самото заболяване. До момента са идентифицирани над 20 гена, които се асоциират с този процес. Те, заедно с комбинация от други предразполагащи фактори, водят до отключване на патологичния процес в организма и развитие на захарна болест.

Географски фактори

Епидемиологични проучвания доказват връзката между географското разположение и заболеваемостта от диабет тип 1. Най-висока заболеваемост при деца е установена във Финландия – около 30/100 000. Миграционни изследвания са установили, че при преместването на семейството от район с ниска заболеваемост към такъв с висока заболеваемост след няколко години рискът от развитие на захарен диабет се изравнява с този, който е характерен за новия район. Все още не може да се обясни точната причина за това.

Автоимунни фактори

При 80-90% от децата при първоначалната манифестация на диабета могат да се докажат автоантитела срещу бета-клетките на панкреаса. Най-често се изследват антитела срещу глутаматдекарбоксилазата (GAD), инсулинови автоантитела (IAA) и други. Те могат да се открият в серума години преди първоначалната изява на болестта. Тези антитела атакуват бета-клетките, предизвиквайки възпаление и програмирана клетъчна смърт.

Вирусна инфекция

Връзката между вирусните инфекции и отключването на диабета е забелязана  преди доста години. Тя не може напълно да бъде обяснена. Счита се, че роля оказват вирусните агенти на коксаки вирус, цитомегаловирус, варицела-зостер вирус, хепатит А вирус, инфлуенца, някои ентеровируси.

Хранителни фактори

Епидемиологични проучвания са показали връзка между кърменето и отключването на диабет тип 1. Така например кърменето в първите три месеца оказва защитен ефект в това отношение, докато некърмените деца имат 1,5 пъти по-голям риск за развитие на диабет. Храненето с частично хидролизирани формули (НА-формула) няма доказан защитен ефект.

Психосоциални фактори

Наблюдава се повишен риск за развитие на диабет тип 1 при деца от семейства с висок социален статут. Деца, отглеждани през първата си година в среда с високо ниво на патогени (например селскостопанска среда), показват понижен риск за развитие на автоимунни заболявания. Друга причина за отключването на диабет е свързана с преживян стрес от страна на детето.

Захарният диабет в детската и юношеска възраст се характеризира с:

  • непрекъснато прогресиране на заболяването до пълно изчерпване на инсулин-секретиращите клетки;
  • заради бързия растеж на детето и лабилните ендокринно-обменни процеси в детския организъм заболяването протича с големи колебания в нивата на кръвна захар, с трудно постигане на добър метаболитен контрол, особено през пубертетния период;
  • тежко и лабилно протичане и склонност към бързо развитие на диабетна кетоацидоза, което е животозастрашаващо състояние.

Какви са симптомите на заболяването

По правило първата изява на диабета започва, след като над 90% от бета-клетките на панкреаса са разрушени. Водещите симптоми са типични, но не са специфични, т.е. те могат да се срещнат и при редица други състояния и заболявания. Те включват силна жажда, увеличено количество на отделената урина, нощно уриниране, напикаване, загуба на тегло, повръщане, дехидратация, нарушения на съзнанието, отпадналост и намалена активност. Продължителността на тези симптоми обикновено е от няколко дни до няколко седмици.

Първоначалната изява на диабета може да се раздели на степени в зависимост от тежестта:

При около 30% от децата първоначалната изява е в лека форма – водещите симптоми са изразени в лека степен, предимно пиене на големи количества вода, често и нощно уриниране, липсва повръщане, а дехидратацията е слабо проявена. В урината не могат да се докажат кетони или те присъстват в малко количество. Алкално-киселинното равновесие на кръвта не показва съществени отклонения, липсва изразена ацидоза.

При средната степен на изява могат да се наблюдават характерни промени в резултат от дехидратацията – сухи лигавици, обложен език, хлътнали навътре очни ябълки, намален тургор на кожата. Налице са и отклонения в урината – открива се отчетлива кетонурия. Кръвно-газовият анализ също показва отклонения, като pH на кръвта е леко понижено. Наблюдава се частично компенсирана метаболитна ацидоза. Тази форма на изява се среща при около 50% от децата.

Тежката степен на изява има при около 20% от децата. Тя се проявява с типичната картина на диабетна кетоацидоза. Налице е тежка дехидратация, ацетонов дъх, гадене и повръщане и различна степен на нарушение в съзнанието, включително и кома. В кръвно-газовия анализ се открива декомпенсирана метаболитна ацидоза със силно понижени стойности на pH, включително и под 7,0. Това е животозастрашаващо състояние, което изисква интензивно лечение и активно наблюдение.