Когато говорим за традиционни български ястия, последното, за което се сещаме, е морето. Всеки има своята емоционална връзка с него, но тази любов като че ли минава през стомаха доста повърхностно.

Това, което се сервира масово в заведенията от нос Калиакра до Силистар, често е далеч от истинската храна на морските хора. Да не говорим, че по незнайни причини е и доминирано от кулинарните традиции на съседни нам държави.

Затова днес разказваме за вкусните традиционни български ястия от пресни, а не замразени продукти и с дъх на Черно, а не на някакво друго море. И на девесил, разбира се – вълшебната подправка, която превръща не само гъбените, но и рибените ястия в разплакващ шедьовър и която тук наричат лющян. Ръбатите листенца със сочен зелен цвят ухаят божествено и вървят на всичко рибно – от чорбата, през плакията, до ястията с миди.

Преди да похапнем обаче, трябва да благодарим двойно, както го правят рибарите – на Бог и на морето за щедростта. Амин!

А сега да взимаме лъжиците и… Логично е да продължим с „да нападаме“, само че рибената чорба не става да я нападнеш. Към нея се посяга внимателно и се изживява лъжица по лъжица, особено ако е добре подлютена. Знаем правилото, че за хубава рибена чорба са нужни поне три вида речна риба. Е, морската няма нищо общо с него. Старите рибари държат на друга бройка – от 8 нагоре. И не се стискат на тайни. Слагат намачкани картофи, подправят щедро с девесил, а накрая добавят и бучка масълце за мекота и вкус. Но по-важно от всичко е, че всеки път

пускат в тенджерата и късче от душата си

Ако им кажете, че не ядете рибена чорба, ще ви се усмихнат със смес от лукавост и снизхождение и ще ви изчакат сами да си поискате още.

Пак те са хората, които ще ви приготвят и най-вкусната рибена плакия – с лук, домати, моркови, целина и повечко от задължителния девесил. Рибата може да е платерина, лефер, паламуд, кефал, каквото е дало морето.

Когато сме далеч от брега, най-евтиният и бърз начин да възпроизведем морското усещане е пържената цаца. Доста долнопробно факсимиле, като се има предвид, че морските хора пържена цаца не приготвят и не ядат. За тази дребна риба, позната и като трицона, шпрот или пък копърка, си има други кулинарни техники. Като например нанизана на клечки от метла, оваляна в брашно и изпечена на 200 градуса до златисто. Или пък с доматен сос на фурна. Виж пържения сафрид го тачат, особено през пролетта, и най се радват, като гледат някой „от вътрешността“ да се задъхва от хрупкавата наслада.

От тях ще научите, че

рибата не е само за пържене

Те могат да ви я приготвят и варена, печена, в месеница, на яхния, с прясно зеле, с ориз, на керемида, в гювеч, на руло, на салата, на кебап… Доверете им се и опитайте, вкусно е.

Те знаят и как да съхранят щедростта на морето за зимата.

Тук е моментът да кажем, че консервирането на риба е като консервирането на гъби. Не му е дадено на всеки да разбира от него, трябва да си от „там“. А „там“ опушват чернокопа в смокинови листа, мариноват барбуна задължително с черноморска сол, паламуда го варят на пара върху решетка от лозови пръчки, преди да го затворят в буркани с резенчета лимон и подправки, а чирози правят от майската скумрия, защото не е толкова мазна. Пак скумрия ползват и за любимата салата „Ропотамо“.

Да не забравим мидите. Панирани, с ориз, със сос, на семпла плакия с брашно, подправки и лимонов сок, на салата, печени на ламарина или пък просто варени и подправени с девесил. Блаженство с чаша добре охладено бяло вино! И много музика, ако решите да посетите тематичния миден и рибен фестивал в Каварна в края на лятото.

Морето има своите изтънчени деликатеси

и един от тях носи името гарос. Това са осолени и съхранени в олио дробчета от есенна скумрия, които са великолепно мезе за водка, ракия или пък мастика. Защо есенна? Защото е голяма и тлъста, идеална за печене или пържене.

Разбира се и тарамата, която е най-вкусна, когато е домашно бита – с бял хляб, лук и лимонов сок.

Рецептите за традиционни български ястия с риба са стотици, но да не си помислите, че по морето друго не ядат. Напротив! Затова когато отскочите следващия път до Варна, намерете начин да се почерпите с техния традиционен чюрек. Този охлюв с плънка от сирене и яйца е пухкав и сочен и във фурната хем се пече, хем се пържи, защото тестото се маже със смес от олио, масло и свинска мас. Ако ви е много мазнината, накрая просто отцеждате излишното от тавата, но в никакъв случай не коригирате количествата преди това, защото няма да се получи желаният вкус.

Пак там трябва да пробвате и гъбените кюфтета, но внимавайте с бройката, защото са неземно вкусни и може да прекалите, а гъбите са тежка храна. Ако искате нещо по-леко, опитайте тиквичките с кашкавал на фурна или пък чудесния пастет от печени чушки, сирене и чесън. Върху филийка препечен хляб гарантирано ще ви стане любим.

В тази част на България ценят агнешкото и телешкото, но могат да ви изненадат и с изключително семпли вариации на тема постна яхния. С маслини или пък с дюли са най-любопитните, които си струва да опитате.

Ако ви се дояде нещо сладичко, докато сте в Созопол, непременно си вземете от красивите дамги. В случай че държите да е плод, нека бъде

смокиня – сочна, ароматна и голяма колкото юмрук

Нали знаете онова грапаво усещане на езика, когато си изял твърде много? Струва си. Струва си и да си тръгнете от там с няколко бурканчета сладко – и от зелени, и от зрели смокини, както и манов мед. Ако пък се случите в онзи край през зимата, се поглезете с тиква на фурна с яйца и мляко.

На север си имат друга представа за тиквата, която наричат комбус. Това е смес от варена тиква и варени сушени плодове. Когато се обединят, те се варят отново докато се превърнат в пюре. То се подслажда, изстива и след това си го хапвате с лъжичка.  

От ябълките пък правят щрудел, но не с готови кори, които се трошат на безброй остри парченца, а с домашно приготвено тесто. С него десертът има приятен маслен вкус и е едновременно мек, но и деликатно хрупкав. Когато отхапеш, се топи в устата.    

Докато преглъщате, слагаме точката и ви казваме до скоро. Ще се срещнем отново, за да търсим традиционни български ястия, след седмица. Има още за разказване и за преживяване. Защото храната е преди всичко емоция, нали!  

Автор: Биляна Константинова