Основният начин за профилактика и лечение на инсулиновата резистентност и съответно подобряването на инсулиновата резистентност и въглехидратния толеранс при вече диагностициран метаболитен синдром е промяната в начина на живот със специален фокус върху намаляването на теглото. Към това се добавя и задължителната физическа активност и регулирането на стреса, тъй като той също е фактор с негативно влияние. Съвкупният ефекти от всичко това е загубата на излишни мазнини, от което се подобрява чувствителността към инсулина.

Разбира се, първото, с което трябва да се започне, са въглехидратите. Те не трябва да съставляват повече от 40-45% от общия калориен прием. Освен това трябва да се консумират предимно въглехидрати с нисък гликемичен индекс, които повишават плавно нивата на кръвната захар.

Набавяйте си и достатъчно количество протеини!

Консумирайте мононенаситени мазнини – маслини, зехтин, ядки, авокадо.

Яжте много зеленчуци.

От плодовете избирайте тези с нисък гликемичен индекс (горски плодове, ягоди, череши, грейпфрут, кайсии и ябълки).

Такава промяна в хранителните навици ще доведе до постепенно редуциране на телесното тегло и понижаване количеството мастна тъкан в тялото. Консумацията на сложни въглехидрати и намаляването на мазнините в дневното меню пък ще осигурят стабилни нива на кръвната захар, няма да оказват стрес върху панкреаса и няма да възпрепятстват инсулиновата сигнализация.

Когато метаболитният синдром вече е официална диагноза

Препоръчва се хранене, което подобрява инсулиновата резистентност и въглехидратния толеранс. Затова е добре да се изключат храните, които биха създали проблем, свързан с тези два вида нарушения – захар, мед, въглехидратни храни, бели брашна, бял ориз, картофи. Ако има дислипидемия, т.е. повишени нива на холестерола и триглицеридите, също се изисква рязко ограничаване на тези храни, а също на храните, които са източник на наситени мастни киселини.

При чернодробна стеатоза (омазняване на черния дроб, често нарушение в рамките на метаболитен синдром) е важно да се ограничат и наситените животински мазнини. Това са високомаслените млечни продукти, панирани и пържени храни, храните, в които растителната мазнина е подложена на висока топлинна обработка.

Приемът на белтъчини трябва да е умерен, тъй като те също могат да повлияят неблагоприятно на метаболитния статус. При повечето хора с метаболитен синдром има съчетание с повишени нива на пикочна киселина или изявена подагра, висок холестерол, чернодробни проблеми. Затова е необходима умерена протеинова диета. Актуални сега са високопротеиновите диети за отслабване, но трябва внимателно да се прецени дали този тип хранене е подходящ за конкретния човек.

Основните протеини, които трябва да са включени в менюто, са на първо място риба, нетлъсти меса, яйчен белтък, нискомаслени и по-безсолни млечни храни.

Мазнините са необходими на организма, но това трябва да са преди всичко необработените растителни мазнини като шарлан, зехтин, олио от гроздови семки, ядки, тахан, всички семена в умерени количества.

При повишен холестерол трябва да се внимава за вноса на холестерол. Необходимо е по-умерено консумиране на яйчен жълтък, да се избягват сметаната и майонезата за сметка на нетлъстите меса и нискомаслените млека.

При метаболитен синдром и плодовете се приемат под контрол.

В менюто задължително се включват баластни вещества, влакнини, целулоза, трици, пълнозърнест хляб, овесени ядки, елда, булгур, сурови ядки и умерено – бобови растения.

Зеленчуците трябва да присъстват във всяко хранене според индивидуалната поносимост. Суровите зеленчуци са добър източник на алкализиращи елементи и на баластни вещества, което е много важно за храненето на хора с метаболитен синдром.