Изхвърлена храна! Звучи кощунствено. Може да ви звучи странно, но е факт – по данни на ООН в света всеки ден се изхвърля една трета от произведената храна. В същото време 1 милиард души гладуват.

България не прави изключение, което звучи странно на фона на толкова много хора у нас, които живеят под прага на бедността.

Каква е причината?

Нарастването на количеството изхвърлена храна е резултат от неосъзнатото ни потребление. За жалост, все още изпитваме потребност да демонстрираме финансови възможности пред околните и да се съизмерваме с тях. Най-прекият път към това е купуването, включително на хранителни продукти.

Много често пазаруваме първосигнално, без да мислим за количеството, което реално ще изконсумираме. Разбира се, няма нищо лошо в това да влезете в магазина и да напълните количката си с храна за седмица напред. Но сигурни ли сте, че продуктите ще издържат една седмица и че са ви необходими всичките? Имате ли всеки път предварителен план какво ще приготвите с тях?

Какво може да направи всеки от нас?

1. Правете периодична ревизия на хладилника

Ако забележите, че има продукти, чийто срок на годност изтича или че някои от зеленчуците и плодовете вече са увяхнали, веднага ги вкарайте в употреба.

Вместо да купите нещо ново на път за вкъщи, измислете рецепта, с която можете да използвате наличното в хладилника. Не се сещате за нищо подходящо? А проверихте ли в matekitchen.com?

Веднъж месечно правете ревизия и на шкафовете, в които съхранявате брашно, паста и други продукти с дълъг срок на годност.

Целта на всичко това е да намалите количеството изхвърлена храна във вашето домакинство.

2. Не изхвърляйте!

Когато приготвяте вечеря или меню за гости, преценете колко наистина можете да изядете. От една страна, това ще ви спести пари в магазина, а от друга – време край печката.

Ако все пак ви остане храна, не я изхвърляйте. Можете да почерпите със сладкиш възрастната съседка, която трудно би си го приготвила сама. Останалото печено месо можете да вложите в супа или вкусна яхния.

Ястията, които подлежат на замразяване, приберете във фризера. Ще ви спасят в някоя делнична вечер, когато нямате време за готвене.

3. Възпитавайте децата да бъдат внимателни с храната.

Разказвайте им откъде идват продуктите и ги научете да уважават храната и хората, които я отглеждат и приготвят.

Не пълнете чинията на детето си прекалено. Очите са ненаситни. Вместо това го научете, че ако изяде всичко, може спокойно да поиска повече.

Децата са възприемчиви и изключително чувствителни. Не им спестявайте суровити истини от света като това, че има хора, които гладуват и биха се радвали на остатъците от тяхната вечеря. Така сами ще започнат да проявяват по-отговорно отношение храната. Не забравяйте, че промяната на света започва именно от тях.

4. Проверете дали в близост до вас има заведения или организации, които предоставят храна на социално слаби или хора в риск.

Подобни практики съществуват в много държави. Например приложението Olio е достъпно от всяка точка в света и обслужва дори нашата страна. В него можете да проверите на картата, ако в близост до вас някой предлага храна, която му е останала. В сайта собствениците на кафенета и магазини също правят регистрации и обявяват свободни порции, които не са успели да продадат.