Преди близо 10 години учените алармираха, че човекът е на път да се сблъска с ефекта от глобалното затопляне, когато отвори хладилника си. Те предупредиха, че заради климатичните промени в дългосрочен план ще забравим за достъпната консумация на 8 храни, които са част от ежедневното меню на хората по целия свят. Царевица (с която се хранят и животните), кафе, шоколад, морски дарове, боб, череши, кленов сироп, грозде! Производството на всички тях се оказва най-тежко засегнато от екстремно климатично време, което неусетно се превърна в тенденция.

Консумацията на някои от тези храни ще трябва да ограничим драстично, а други вероятно ще се наложи да забравим завинаги.

Като основни причини за това специалистите посочиха не само нарастващите нива на въглеродния двуокис. Все по-честите температурни аномалии и периоди на крайни засушавания и застудявания, както и недостигът на вода също са сериозни фактори. Фокусът тогава беше зеленото послание да направим всичко по силите си, за да съхраним природата.

Към днешна дата ситуацията изглежда още по-обезпокоително. Очакванията са, че тепърва ще се влошава. Изследователите прогнозират, че до 2050 г. световното население ще нарасне до 3 милиарда души. За да бъдат изхранени,

земеделското производство трябва да нарасне с 50%.

За целта ще бъде необходима прясна вода, прецизно планиране на посевите и изключителна грижа за тяхното опазване. Целта е да раждат необходимите количества и с необходимото качество.

Единственият начин да се справим с това предизвикателство и да не се откажем нито от кафето, нито от шоколада, нито от черешите, а още по-малко от виното и останалите храни, е като модернизираме земеделието, направим го по-„интелигентно“ и внедрим в него технологичните разработки от последно поколение. С това се е ангажирал проф. Ранга Раджу Ватсаваи, директор на Центъра за пространствено-времеви анализи към университета на северна Каролина. Той има 25 години опит в широкомащабното управление на пространствено-времеви данни и машинното обучение.

В сътрудничество с технологичния гигант Lenovo той прилага алгоритми за изкуствен интелект и дълбоко обучение към проблема с глобалния мониторинг на земеделското производство. Целта му е да „оптимизира нуждите на бъдещото население на планетата“.

Въпреки че в момента в световен мащаб

производството на храни надхвърля потреблението

това вероятно няма да е така през следващите десетилетия. Причината е, че световното население нараства паралелно с ефекта от климатичните изменения, породени от глобалното затопляне.

Ватсавай и неговият екип се надяват да смекчат тежестта на глобалния недостиг на храни, като използват иновативна технология за геопространствен анализ на изображения. Тя им позволява да картографират, наблюдават и прогнозират здравето на земеделските земи. Използвайки сателитни изображения с висока разделителна способност, анализът може да идентифицира посевите и да наблюдава тяхното здраве с безпрецедентен мащаб и точност. Системата ще може да създаде модел за бъдещите последици от изменението на климата като суша, измръзване, консумация на вода за поливане. Тя ще включва сензори, вградени директно в полетата, които могат да следят фактори като влага на почвата и метеорологични условия.

Обработката на целия този гигантски обем от информация обаче е непосилна за технологичната обезпеченост на който и да е университет. Затова и ролята на Lenovo в проекта е изключително важна.   

„Няма как да генерирате своевременна информация, така че да бъдат предприети съответни мерки, освен ако не разполагате с ефективни алгоритми за изкуствен интелект и машинно обучение и достъп до съвременна мощна изчислителна инфраструктура“, казва професорът. Lenovo му е предоставила за ползване целия си технологичен и човешки ресурс, наличен в Центъра за AI иновации в Северна Каролина.  

Ватсавай възнамерява да разгърне работата си на следващо ниво, като подобри точността и скоростта на предвижданията посредством Internet of Things и edge computing.

„Ако поставя изчислително устройство в близост до сензори в полето, мога да правя изчисления в реално време и да генерирам информация, която да се използва веднага. Все още работим върху това“, казва той. По думите му цялостният подход е единственият начин да започнем да се подготвяме за новия начин на живот, който глобалното затопляне и нарастването на населението ще наложат.