Бабини рецепти: Пролетните зелении
„Аз нямах шанса да познавам своята баба, но въпреки това тя е част от мен и моята памет по един особен начин – чрез готвенето. Мама ни готвеше прости манджи, но толкова вкусни, че да си оближеш пръстите. В много от пътите, когато съм я питала защо прави нещата по този или онзи начин, тя ми отговаряше със „защото баба ти така правеше“. И понеже нейните кулинарни правила очевидно работеха, тази неоспоримост се пренесе и в моята кухня. Знам, вярвам, че един ден на свой ред ще отиде и при дъщеря ми. Така баба продължава да я има. Тя е тук, с мен в начина, по който точа кори за баница, по който правя бяла пилешка супа или най-обикновени пържени чушки с яйца.“
Това писмо, написано от дъщерята на 76-годишната Тинка Константинова от кюстендилското село Раждавица, пристигна на пощата на Mate Kitchen неотдавна и откровено ни разплака.
Освен че донесе в кухнята ни от своята емоционалност и изключително ценни рецепти и съвети за готвене, ни накара и да се замислим – за чисто човешката ни склонност да приемаме много неща в живота за даденост. Близките си хора най-вече. Да имаш баба и тя да те глези с какви ли не сладки и солени чудесии е привилегия. Това означава да имаш спомени с вкус, цвят и аромат, а ястията, които ти самият един ден ще приготвяш, да имат история.
Така, над една такава рецепта за копривена чорба с пресечена застройка, която се предава вече 4 поколения от жените в едно семейство, се роди идеята за проекта
„Любими бабини рецепти“
Да разкажем за вкуса на домашните питки, на тиганиците, на тънките мезета, на сладкото от шипки и простичките постни манджички… Но пречупени през вашите лични истории за хора и събития. И да ги съберем в книга, посветена на бабините ястия.
Пролетта дойде едновременно като логично и тематично начало. Раждането, ПРЕраждането, ВЪЗраждането. Всичко започва отново, но всъщност се повтаря и вкусната домашна храна неспирно се върти в този цикъл на сезони и поколения. Затова и слагаме началото с вкусните пролетни зелении – коприва, лапад, киселец, див чесън, лобода, спанак.
Напишете ни в коментар тук любимата си рецепта с пролетни зелении, която помните от вашата баба. Разкажете ни какво я прави толкова скъпа и ценна за вас. Ние ще я сготвим и ще направим така, че повече хора да я опитат и преживеят на свой ред.
За нас ще е чест да споделите именно с Mate Kitchen вашите емоционални и дълбоко лични вкусни разкази.
Очакват ви страхотни награди и много изненади!
Най-въздействащите истории ще публикуваме в книгата с бабини рецепти, която подготвяме.
Аз обожавам готвенето на баба ми, тя приготвяше много вкусна баница със извара и спанак, яйца. Също родопски клин с коприва.
Неизменна част от Великденските празници и по-точно Съботата преди Великден е приготвянето на печено агне във пещ. Като дете съм помагала на баба, а от 10 години и повече го приготвям аз. Винаги става уникално вкусно и особенно ориза, от който никога не е оставало. Даже съм имала случаи през годините да остане месо, но плънката винаги е свършвала. Тайната на вкусната плънка се крие именно в зеленината. Баба отиваше в двора и береше един букет зелен лук, един букет магданоз и букет пресен зелен джоджен. Помагах и да го нарежем на ситно. Запържвахме ориза, добавяхме зеления лук. След като ги позапържим добавяхме и почистената и нарязана дреболия. Оставяхме всичко да се позапържи, с непрестанно бъркане и добавяхме нарязания на ситно букет джоджен и магданоз, както и няколко зърна черен пипер, които се смачкваха във хаванчето. Намазвахме обилно агнето със масло и червен пипер, посолявахме . Пълнехме плънката и зашивахме агнето . Редим върху лозови пръчки и слагаме в пещта. Печехме в комшийте и обикновенно се печеха по 2-3 агнета. После с другите деца отивахме на църква и до полунощ се връщахме за да отидем да обърнем агнето. С нас носехме и метална купичка в която слагахме малко от месото. Обръщахме агнето и го завивахме със предварително приготвената от агнето кърпа. Така вече на по-слаб огън оставаше да се пече до сутринта, когато отивахме да го вземем.
Лучена яхния с яйца на фурна
(Това е любимата ми бабина гозба от едно време)
5-6 глави стар лук или толкова връзки пресен.
1 ч. ч. ориз
1 с. л. червен пипер
1 с. л. брашно
Сол
Олио
Един добре узрял домат
Джоджен
Магданоз
Нарязва се лука на кубчета, а ако е пресен на дребно. Посолява се и се задушава с олио и вода под капак до мазнина. Прибавя се червен пипер, разбърква се и се прибавя настърган домат. Овкусява се със сух джоджен. Прибавя се ориз. Всичко това се изсипва в тава и се налива гореща вода в съотношение с ориза 4:1, отгоре в/у течността се наръсва леко 1 с. л. брашно без да се разбърква (прави се това с цел да се получи лек филм отгоре без да е попил съвсем ориза). Пече се на 180 градуса. Като се посгъсти се наръсва с магданоз и се чупят яйцата. Магданозът може да се сложи и след изпичане в/у яйцата.
Следващата ми любима зеленинка е зеленият лук. Аз садя зелен лук в промишлени количества и то само за консумация от семейството. Баба ми също садеше доста зелен лук. Дори понякога си препържваше филия с хляб в олио, поръсваше сол и червен пипер и си я хапваше със перя от зелен лук. Зеленият лук присъстваше в огромни количества в почти всяка чорба.
Аз част от зеленият лук нарязвам на ситно и суша на слънце. След като хубаво го изсуша и смеля се получава един ароматен и изключително вкусен сладък и ароматен зелен прах. Освен всичко е и богат на витамини!
От зеления лук правя и баница с домашно точени кори. Корите приготвям по следния начин: 600 г брашно,1 яйце,250 мл хладка вода, 3 с.л. олио, щипка сол,1 с.л. оцет, а за плънката: 3-4 връзки зелен лук, 3 яйца, 200 г кисело мляко, 1 к.л. сода бикарбонат, 50 мл олио, 50 мл газирана вода, 4 с.л. брашно, 300 г сирене, За заливката: 1 яйце, 50 мл газирана вода, 4 с.л. олио Начин на приготвяне: Омесвам средно меко тесто и оставям да почине за около 30 минути. Приготвям плънката (към нея добавям и предварително нарязан на тънки колелца лук и запържен за 5-6 минути под капак на тих огън) и заливката, а след това разточвам тестото на тънки кори – колко по-тънки кори разточите, толкова по-вкусна ще стане нашата баница. Всякa кора се маже с олио и обилно от плънката. Навивам корите и ги поставям в намазнена тава като започвам от центъра. Готовата баница заливам със заливката и поставям в предварително загрята на 180°C фурна.
Търкана коприва
Набират се връхчета от млада коприва. Измива се хубаво. Поставя се в тенджера с нарязан праз лук и се залива със студена вода, вари се до готовност.
В дълбок тиган се поставя краве масло и се запържва брашно, добавя по малко от водата и копривата и се бърка , претрива се с дървена лъжица. Добавя се сол на вкус и се остава да се укръкче на тих огън. Добавяме шепа ориз и бъркаме до сваряването му. Накрая чукваме пет яйца и бъркаме до готовност. Накрая става: „Да си оближеш пръстите“.
Пролетна салата. маруля – 2 бр
пресен лук – 2 стръка
яйца – 3 бр
маслини – 8 бр
захар – щипка
олио
оцет
сол . Баба винаги я приготвяше когато ходихме на гости . Свързвам салата с незабравими спомени на семеен уют
Нямах късмет баба да ме научи на нещо вкусно….Сама се уча…Скоро за първи път готвих супа от коприва.Вече ми е любима
200грама коприва- папарена и нарязана на дребно
1 морков( настърган)
1 глава лук( или 2 стръка пресен лук)- нарязана на дребно
3-4с.л ориз
2 жълтъка
3-4 с.л. кисело мляко
Девисил
Сол
Олио
Задуших моркова и лука,добавих копривата. След няколко минути прибавих и измития ориз. Залях с около 2 литра вода. Когато оризът омекна застроих супата със жълтъците и киселото мляко. Подправих със сол и пресен девисил.
На вчерашния слънчев ден цялото семейство направихме красива разходка, на която обилно си набрахме киселец, левурда и коприва. Днешното меню, ще включва и моето най-любимо ястие каша от киселец. Рецептата се приготвя в селото от където е моя съпруг. Като свекърва ми го прави с обикновенно брашно, аз го правя с леко препечено брашно (някои баби го приготвят по този начин, за да добавят допълнителен аромат на ястието), е когато ме премързи и аз си го правя с обикновенно брашно. Ако решите да го правите с препечено брашно трябва в сух тиган с незалепващо покритие да запечете брашното на средно силен котлон. Разбъркваме брашното постоянно, за да не загори. То трябва да промени цвета си на бледокафяв, така ароматите на брашното се засилват и то придобива аромат на печени ядки. В миналото бабите са го правили в тавата отгоре на печката. В средно голяма тенджера разтапям малко масло и добавям и малко олио, слагам нарязаният киселец и зелен лук. Посолявам и готвя с капак отгоре на не много силен огън, докато задуша всичко хубаво. В купа смесвам брашното, вода и прясно мляко. Започвам да сипвам сместта при киселеца с непрестанно бъркане докато ястието се сгъсти. Добавям и малко сирене. Към ястието се добавят и яйца, като във всяка къща има различни варианти. Единият вариант е да ги разбъркаме с вилица и да ги добавим с непрекъснато бъркане към ястието. Другият вариан е да чукнем цели яйца без да ги разбъркваме (поширани), а след Великден обикновенно в кашата не се слага яйца, а се сервира със нарязани отгоре варени яйца – по този начин се потребяват останалите Великденски яйца.
Толкова много вкусни неща готвеше моята баба, че се чудя коя рецепта да споделя. Ще коментирам САРМИЧКИ В ЛИСТА ОТ ЛОПУШ ПРОДУКТИ: Измиваме двадесетина листа от ЛОПУШ и леко ги бланшораме, за да омекнат 1 кафяна чаша ориз 1 връзка пресен лук 2-3 стръка пресен чесън. 100-150 гр. сирене. 2 яйца. Няколко стрък чета копър. Начин на ПРИГОТВЯНЕ: Запържваме в мазнина Лука и чесъна, прибавяме измити ориз и пържим до прозрачност. Доливам 3 кафени чашки гореща вода. Щом оризът поеме водата добавяме наърошеното сирене, разбитите яйца и смесваме добре. Накрая слагаме копъра.. В листата на омекналия ЛОПУШ поставяме от вече изстинала та плънка и свиваме малки сърмички. Натежаме ги в тенджера, затискаме с чиния и варим 10-15 мин. Да Ви е сладко!
Ориз с коприва и гъби-оризена манджа . Запържват се ориза, гъбите и предварително опаренабкоприва дребно нарязана+домати средно едро нарязани+счукан чесън. Ври 30 мин на тих огън. Накрая връзкабпресен копър. Бон апети, много е вкусна😉
Здравейте, от моите баби съм научила как да готвя агнешко с булгур и зелении. Баща ми беше Георги, Бог да го прости, дядо отглеждаше агнета и за празника винаги се приготвяше любимото ястие. Понякога, когато нямам агнешко приготвям само булгура, пак е вкусно.
Продукти: 2 кг. Агнешко, 2 ч. чаши булгур, 1ч. чаша ориз, връзка лапад, връзка зелен лук, девисил, джоджен, домати от консерва 1 ч. чаша, черен пипер, сол на вкус, олио, червен пипер. Месото се прави на порции и се сварява, добре, запържва се в олиото нарязания лук, част от подправките и лапада. Добавя се червения пипер, доматите и 6 чаши хладка вода. Посолява се на вкус, добавя се черния пипер, поръсват се другите подправки, месото се нарежда. Добавя се още чаша вода, пече се 2 часа и половина на 220 градуса, най-добре е на пещ, но при липса, и на фурна става чудесно. Да Ви е сладко!
Като бях малка пролетно време ходехме да берем коприва, киселец, лапад, левурда, див чесън и любимите ми челядинки. От тях баба правеше много вкусна каша. Запържваше всичко в голям тиган, добавяше вода и вареше всичко. Накрая добавяше размито брашно и червен пипер с вода, сол и бъркаше докато се сгъсти. Понякога чукваше по едно яйце и бързо го разбъркваше. Беше най – вкусното и евтино ястие на света. От двора беряхме плодове и зеленчуци, правихме си попара с горещо козе мляко, ходихме на нивата да сеем картоф и царевица. Бяха безгрижни времена. Затова и аз всяка пролет си правя каша – да си припомня онези времена. Челядинки при нас няма, затова използвам печурки. Готвя на око, затова и нямам точни съставки. Връзка зелен лук, връзка лапад, шепа пресни листа коприва, 4-5 стръка див чесън, половин шепа левурда и половин шепа киселец (може и по – малко, ако не искате да ви киселее), 4 -5 с.л. брашно, 1 с.л. червен пипер, 6-7 печурки, олио, сол. Зелениите се измиват, махат се дръжките на лапада. Всичко се нарязва на едро. Дъното на един голям тиган се покрива леко с олио и всичко се запържва до омекване. Добавя се около 700 мл гореща вода, нарязаните на шайби гъби. Ври, докато омекнат и гъбите. В купа се сипват брашното и червеният пипер, сипва се постепенно 250 мл вода и се бърка постоянно, за да не станат бучки. Тази смес се изсипва в тигана и се разбърква добре. Вари се няколко минути, докато се сгъсти, след което се сваля от котлона. Ако искате кашата по – гъста, добавете още брашно. А за по – рядка – още вода. Консумира се с щедро количество хляб, който се топи в нея или се къса на парченца и се разбърква. Ако нямате киселец, може да добавите 2 с.л. смлян домат от консерва.
Коприва с ориз
Изчиствам, измивам и нарязвам копривата. Слагам олио и задушавам копривата, настъргвам един морков, сипвам вода и когато копривата е почти сварена добавям ориза, когато всичко е готово слагам масалце. Бабина гозба, която много, много обичахме да похапваме по това време, на пролет.
Имам си и една много любима пролетна зеленинка, която открих преди 11 години, когато се запознах с моя съпруг. Аз съм от полето, а пък той от балкана, та така ме светна за съществуването на дивия чесън, мечи лук или левурда. Сега всяка пролет е най-любимата ми част от менюто и задължително се правят поне 2-3 разходки из Балкана, за беритба на левурда. Съвети за консумацията на тази уникална зеленинка съм получила от моята свекърва и бабата на съпруга ми. В тяхното семейство левурдата е добавка към всякакъв вид салата – с краставица, с маруля, със домати, със зелен лук и яйца, със царевица. Аз си приготвям уникално вкусен таратор със нея: Нарязвам на ситно левурда и краставицата, добавям киселото мляко, вода, олио и сол. Накрая поръсвам със смлени орехи. Количеството според броя на гладните 🙂 От левурда съм приготвяла сармички, също се получава не лош резултат, въпреки че аз предпочитам през пролетния сезон да си правя липови сарми (листата се берат по-раничко, когато са още мекички, много са вкусни, дори по ми допадат от сармите с лапад ). От левурдата може да си приготвите и вкусно песто.
Лятната манджа на баба.Любима моя рецепта за сезона и пълна с витамини!
Запържват се в мазнина пресен чесън и лук! Добавят се спанак и коприва около 1кг ,докато леко се задушат!
След което се добавят 6 яйца и всичко се бърка до пълна готовност!
Добавят се накрая натрошено сирене, сол и малко черен пипер!
Триеница с коприва по рецепта на баба ми. Приготвя се по следния начин:1 яйце се втрива в 100г брашно и с получените трии се запържват с лук, зеленчуци и домати, като за яхния. Към манджата е прибавя предварително попарена коприва нарязана на дребно, която се вари 5мин и готово. Бон апети🍀
Триеничка с коприва. Останала е от баба ми. 1 яйце се втрива в 100г брашно сле което се пресяват в сито. Стриите. Се. Запържват със зеленчуци +домати, водичка и към манджата се прибавя и предварително попарената коприва нарязана на дребно. Вари се след което се поръсва с копът. Бон апети. Това е и 1 католишка манджа😉
ПОСТЕН ЗЕЛЕНЧУКОВ ГЮВЕЧ В ГЪРНЕ 😋
Това ястие обичам от малко дете, а в къщи се готвеше с любов от моята баба.
Рецепта:
3 картофа, 1 патладжан, 1 тиквичка, 3 зелени, 1 голяма червена чушки, 200 гр. замръзен грах, 200 гр. замразен зелен фасул, 100 гр. замразена глава кервиз, 1 голям морков, 2 гл. лук, 2 гл. чесън цели, 1 консерва белени домати 400 гр., 1 ч.л. червен пипер, черен пипер, сол олио, магданоз.
Измивам и нарязвам всички зеленчуци по на едро, правя си заготовка на всичко необходимо за ястието.
Нарязания лук задушавам в дълбок тиган, прибавям едро нарязаните картофи, кервиза и моркова на шайби да се овкусят, ръся червен пипер. Слагам патладжана на едри кубчета и разбърквам. След 2 мин. Чушките, добавям
замразения зелен фасул и накрая и граха. Всичко добре се разбърква.
Приготвям гърнето сипвам на дъното 2 с.л. олио и прехвърлям зеленчуците от тигана, като пущам главите чесън цели необелини. Поръсвам нарязания магданоз, черен пипер, леко разбърквам. Пасирам доматите от консерва но не напълно, оставям малки парченца. Заливам зеленчуците и поръсвам с малко олио. Покривам с капачето и пъхам във фурната. Включвам на 200 гр. и го оставям приблизитилно 2 часа, като проверявам.
Ястието е вкусно топло, независимо, че е постно.
Моята баба винаги предлагаше салата по наш вкус, всяка салата е добър партньор на гювеча.
Желая ви добър апетит !
Аз съм огромен почитател на пролетта и зеленината. Имам много любими рецепти предадени ми от баба ми, от бабата на съпруга ми, от свекърва ми и от знайни и незнайни баби. Все пак да не досаждам ще споделя само най-любимите ми.
Първо започвам с лековитата коприва, която ми се струва леко неглижирана, а освен полезна е и много вкусна на супа, баница, с ориз и каша. Когато си набера повечко, част от нея я изсушавам и си приготвям брашно от коприва. Брашното от коприва, може да го добавите към домашния хляб, солен кейк или супа.
На семейството ни любимата ни рецепта е супа от коприва, която само тази седмица съм готвила три пъти и дори малкия ми син, който е на 6год. сладко сладко си я похапва. Приготвям я по следния начин: Около 500-600г. почистена, добре измита и нарязана коприва слагам в дълбока тенджера с малко олио и масло. Добавям 2 връзки зелен лук и 1-2 нарязани на ситно моркова. Започвам да задушавам всичко. Това става под капак, като само от време на време отварям капака за много кратко за да разбъркам и да видя какво се случва. По този начин се старая да запазя максимално полезните вещества на продуктите ни и да запазя красивия зелен цвят на копривата и зеления лук. След като всички продукти са се задушили и омекнали добавям 3 с.л брашно, разбърквам хубаво и започвам да наливам прясно мляко – около 500мл. , след това добавям и около 1 литър вода. Слагаме сол на вкус. Разбърквам хубаво, връщам капака и оставям малко да покъкри на по-слаб огън с две шепи ориз , като седя плътно до супата, защото има опастност да кипне. Изключвам я и започвам да си приготвям застройката. Застройката приготвям от 500г. кисело мляко и 2 жълтъка в по-дълбока купа. Започвам да сипвам с черпака от топлата супа при застройката, като бъркам постоянно. Това го правя до изравняване на температурите на супата и застройката. Сервирам с натрошено сирене отгоре. Това ми е любимата супа с коприва.
Баба ми по-рядко приготвяше супи и чорби от коприва, но приготвяше коприва с ориз и заливка. В тиган запържваше зелен лук до омекване , добавяше предварително попарена и ситно нарязана коприва. Запържваше за няколко минути. След което добавяше ориз и подправки, в които задължително имаше пресен джоджен. Пържеше докато ориза стане прозрачен. Изсипваше в тавичка и печеше около 30 минути. След това заливаше със застройка от 4 яйца и кофичка кисело мляко и печеше докато се позачерви заливката.
Селска каша от коприва.Продукти:Home / вкусно / Селска каша от коприва – рецепта №1 за пролетта
Селска каша от коприва – рецепта №1 за пролетта
Posted by: novinibg.net in вкусно март 24, 2017 1 Comment 48,461 Views
Когато поникне първата коприва, аз си бера, бланширам, охлаждам и съхранявам във фризера за по-късно.
По този начин имаме коприва дори и през зимата. Така разнообразявам менюто на моето семейство през студените дни.
Колкото и да опитвах обаче, до скоро не успявах да приготвя каша от коприва така, както я правеше баба ми на село.
Тя пържеше брашънцето в бакърения тиган… Мазнината изплуваше отгоре, а по дъното на тигана оставаше една вкусна тестена коричка от кашата – беше голяма вкусотия.
Скоро ми се дояде коприва и прерових из основи старата и пожълтяла тетрадка на баба и намерих тази чудесна рецепта.
Бакърения тиган замених с тефлонов, а открития огън – с газов котлон. Но на вкус се получи почти същата каша като на баба.
Ето продуктите и рецептата:
Селска каша от коприва – продукти
Селска каша от коприва – продукти
200 грама свежа коприва
4 супени лъжици брашно
сол
червен пипер
Измиваме почистената коприва под течаща вода.
Задушаваме я в подсолена вода до омекване.
Не е необходимо много да варим копривата, защото така изчезват всички полезни вещества от нея.
Зависи от температурата на водата, но средно ще са ви нужни между 5 и 15 мин.Прецеждаме и отделяме бульона, който охлаждаме, а копривата нарязваме на ситно.В тиган наливаме мазнината, загряваме и запържваме брашното до златисто.Дръпваме съда настрани от огъня и прибавяме червения пипер (това се прави, за да не почернее пиперът).Наливаме бавно охладения бульон в запръжката и бъркаме внимателно, за да не се получат брашнени топчета.На слаб огън оставяме сосът да се сгъсти и прибавяме наситнената коприва.Бъркаме непрекъснато и доовкусяваме, ако е необходимоАко ястието е гъсто, прибавяме още от бульона до получаване на желаната гъстота.
Ако ви остане от бульона, спокойно може да го изпиете – в него има изключително много витамини и минерали .
По желание може да поръсите кашата с натрошено сирене, да подправите с чесън, да украсите със сварено яйце.
Вкусът на копривата, приготвена по този начин, е несравним, а изборът за сиренцето или чесънчето е изцяло ваш.
Трябва да се внимава, ако искате да извлечете колкото може повече полезни вещества от нея, да не я варите много дълго време.
Моята баба правеше много хубава баница със спанак, сирене и яйца. Понякога с точени кори, понякога и с готови кори, и в двата случая ставаше много вкусна. Разбира се и аз си записах рецептата, за да си я правя и на моето семейство.
1 пакет фини кори за баница или точени
500 г спанак
300 г сирене
4 яйца
1/2 кофичка кисело мляко
1 щипка сода
олио
Намазнява се тавичката с олио, нареждат се ако са готови кори по две, а ако са точени по една и отгоре се ръси от плънката, приготвена от сиренето, спанака, яйцата и киселото мляко, угасена в него содата. Пече се до златисто.
И аз не познавам баба ми, починала е, когато съм била бебе и дори не е успяла да ме види, но от нея вкъщи е останала рецептата за наложена баница с лопуш и мама я правеше всяка пролет. Беше голяма забава,, защото лопуш в двора на село нямаше и все караше баща ми да спира по пътя и да пълни торбите, но смяташе, че колята може да спре ей така, от раз. Та той си спираше където му е удобно, а тя все му обясняваше как е искала по-назад и ако може да върне. Както и да е, големи емоции бяха ии всяка година едно и също се повтаряше, обаче всички чакахме с нетърпение лопушената баница, защото се препича по крайчетата, а отвътре е мека и много вкусна. Надявам се да съм точна с продуктите, защото тя всичко правеше на око.
за тестото трябва половин килограм брашно и може би още малко за доомесване, 300 мл хладка воса, сол, по 1лъжица олио и оцет. Оцетът се слага, за да се отпусне тестото и да се точи по-лесно. За плънката трябва може би килограм лопуш, 1 глава лук и 100 – 150 мл олио. Лопушът се измива добре, дръжките на по-големите листа се отрязват и се нарязва на ивички. Лукът се нарязва на дребно и се запържва в олиото. Като омекне, се добавя лопушът. Налага се наа части да се добави, защото е много като обем. Оставя се да се задуши леко, колкото да му падне обемът, посолява се и се драпва да изстине. От продуктите за тестото се замесва тесто, което е по-твърдичко, за да може да се точи. Ако е много меко, корите ще се накъсат. Разделя се на топчета, покриват се с кърпа и се оставят да се отпуснат. Трябва да е топличко в стаята, за да може да се отпусне тестото и по-лесно да се точи. След това идва голямата работа, да се източат кори. Като източите кората, я слагате на дъното на тавата и ако е по-голяма я надипляте, но като цяло се стараете кората да е с големината на тавата. Слага се малко олио, защото плънката е мазничка, разпределя се от изстиналата плънка и така докато източите всички кори. Накрая се завършва с кора, намазва се с мазнинка и се слага да се изпече на 200 градуса докато стане равномерно червена. Гореща не е толкова хубава, трябва да оставите малко да поизстине и тогава да я ядете. С кисело мляко ни беше най-любима.
Имам една много любима рецепта за ориз с праз лук и домати на фурна.Майка ми я прави,откакто се помня.Тя я е научила от своята свекърва баба Лила,на която съм кръстена аз.Била е добра и мила и са се обичали като майка и дъщеря.
За жалост,не познавам бабите си,защото са починали преди да се родя( майката на мама) и като съм била на една годинка( майката на тате).Но майка ми казва,че най-вкусните гозби,които приготвя у дома-са най-ценното наследство от свекървата.Именно баба я е научила да готви.Мама е останала сираче на 9г.и е отгледана от дядо й.Едва,когато се омъжва,започва да готви и да научава тънкостите в кухнята от добрата си свекърва! Аз също имам честта и радостта да имам добра и обичана свекърва.Наскоро я загубихме,но пазя цял тефтер с прекрасни рецепти.Когато поставите тема за свекървите и майките,ще споделя с Вас на драго сърце.А сега рецептата за постното оризче от моята баба Лила…
Ориз с домати и праз лук на фурна👌
-лук-1 глава
-праз лук- 2-3 стръка
-ориз-150 гр.
-доматено пюре или прясно настъргани 2 домата.
-сол,черен пипер,копър;
Запържваме в тиган лука,после добавяме ориза,за да го бланшираме докато стане стъклен.Прибавяме подправките и изсипваме в тавичка,като добавяме доматите и топла вода.Печем на фурна на 180-200 докато изври водата и оризът стане готов. Може да поръсите с магданоз на ситно при сервиране.
Да Ви е сладко!
От моята баба имам много любими рецепти 🙂 Една от най -любимите ми рецепти е постна селска манджа с картофи. За нея са необходими : 5-6 картофа, 1гл. Лук, 2 моркова, 2 чушки, 1 бурканче домати, 1 кафена чашка ориз, подправки – чубрица, червен пипер, сол, олио, брашно 1сл, магданоз.
Лукът и морковите се нарязват на дребно и се задушават в олиото с малко вода. Картофите се обелват и се режат на кубчета и се прибавят към зеленчуците заедно с чушките. Долива се вода и се оставят да се готвят. След като картофите поомекнат се добавя ориза. Ястието се готви до готовност на ориза . След като е готов се прибавят доматите с разбитите в тях брашно и червен пипер. Подправя се с подправки на вкус и се оставя на котлона до сготвянето на доматите.. Преди сервиране се поръсват с наситен магданоз.
ееееееееееееее, велика идея е това! Подсетихте ме за една каша от коприва от баба ми.
Три шепи листа от коприва ,измиват се добре и се сварява !
Копривата се отцежда от водата и се пасива или се намачква !
В отделен съд се запържват 7 супени лъжици брашно в 50 мл олио ,добавят се сол на вкус ,4 чаени лъжици червен пипер и две щипки черен пипер !
Бавно ,с постоянно бъркане се добавя водата от сварената коприва ,до получаване на хомогенна каша !
Добавя се пасираната/намачкана коприва и на бавен огън,с постоянно бъркане ври още 20 минути !
Накрая се разбиват 3 яйца ,200/300 грама сирене ,1/4 бучка краве масло и една скилидка чесън и се добавят към къкрещата каша за около 2-3 минути !
Ястието може да се сервира топло и студено !
Страхотна идея! Ще изровя сега от тефтера нещо пролетно!
Ето я и копривената клин чорба, която сготвихме по рецептата на Тинка Константинова – https://matekitchen.com/recipes/klin-chorba/
Благодарим за точно подадените продукти! Супата е наистина великолепна, опитайте я.
Очакваме и вашите рецепти с пролетни зелении и интересни и емоционални истории, свързани с тях!
Яхнийка с коприва и ориз-500г копривени връхчета, 2 стръка пресен лук, 1ч.л.червен пипер, 1 кафена чашка ориз, сол, 2с.л.домати от консерва, пресен джоджен. Лукът се нарвзва на ситно, задушава се в 3с.л.олио.прибавя се измитата коприва, червения пипер и малко вода. Задушава се. Добавя се измитият ориз и се вари до готовност. Прибавят се доматите и се оставя да ври на слаб огън. Поръсва се с джоджен и се сервира с кисело мляко и стрък пресен чесън.
Любимата ми бабина гозба със зелении е толкова лесна , но и много вкусна.Пържена коприва със яйца и извара.Да ми е жива и здрава, но до ден днешен когато и ходя на гости (вече с моето семейство) ми я приготвя.Разбира се копривата е лично набрана от нея по път за нивата , а изварата домашна, отново от нея направена.Това беше и ястието с което успяваше да ме прибере у дома когато бях малка :).Продуктите са ясни и всичко се пържи на тигана по старо му на печка на дърва.Ядеш до насита!
Аз съм от Североизточна България, на село моята баба(лека и пръст) правеше много гозби от лапад, спанак, коприва. Аз, ще споделя една рецепта, която беше любима на цялата рода, която приготвям винаги пролетта. Нарича се „бърканица“ Взема се една връзка зелен лук, зелен чесън, лопуш(лапад), пресен джоджен, всичко се режим на дребно и се прибавя към тях бучка козе сирене, домашно кисело мляко около 1ч.ч чаша с чаена лъжичка сода. Две яйца и 50 мл. разтопена свинска мас. Брашно на око да се получи гъсто тесто което се бърка с дървена лъжица. Всичко се обърква добре, изсипва се в намазнена тавичка и се пече до готовност. Ядяхме го още горещ със компот от сини сливи. Добър апетит!