Да сложим мезето в центъра на коледната трапеза

Започнахте ли вече с репетициите за коледната трапеза? Сладки, питки, салати, предястия… Всичко трябва да е изпробвано предварително, за да избегнем неблагополучията в празничния ден, нали!

Колко е дълъг списъкът ви с вкуснотии, които планирате да наредите върху красивата покривка? Поне две салати, няколко различни разядки, баница или погача, две или три впечатляващи предястия, основното. Мезетата и ядките е излишно дори да отбелязваме, те са станали толкова задължителни, че се подразбират от само себе си.

Толкова много за ядене! Все се питаме дали ще стигне. На следващия ден обаче равносметката е друга. В стремежа си да напълним масата и на нея да има по нещо за всеки, винаги остава много неизядена храна. Голяма част от нея, за жалост, често отива в боклука. Обичайно това е основното, в което сме вложили толкова време и старание. Най-малкото от хигиенни съображения не можем да съберем частично изядените порции и да ги доядем на следващия ден или да ги претворим в нещо ново.

Истински коледен парадокс!

Как става така, че тънко нарязаните меса в платата са ометени до последното парченце, купичките с разядките са празни, от салатите има бледи остатъци, а звездата на вечерта – свинското – не е получила заслуженото внимание?

Уморени ли сме от всевъзможни интерпретации на тема пържоли, или по естествен път стигнахме до това, за което от толкова много години се говори – че празникът не е в яденето, а в хората, с които го споделяме? Храната е безспорно важна, но тя е вкусният пълнеж, с който уплътняваме моментите между смеха и добрите думи.

Разбира се, коледният парадокс има и своето разумно и логично обяснение.

• Основното ястие ангажира с определен вкус и може да не допадне на всеки. Колкото и добри кулинари да сме, трудно ще ощастливим 10 различни предпочитания с една гозба. Именно затова възприехме да слагаме всичко на масата, така че всеки да може си вземе само от това, което иска.

• Основното е вкусно топло, а когато шегите и разговорите са в разгара си, никой не спира, за да яде. Освен това ръцете ни са заети в това да дообясняват с жестове онова, за което разговаряме, и вилицата и ножът се превръщат в досадна пречка.  

• Преди да стигнем до основното, вече сме опитали от цялото изобилие от салати, предястия и мезета на масата, така че за него просто не остава място.

Това логично води до въпроса има ли смисъл от основно? Не е ли по-добра идея, включително и от финансова и организационна гледна точка, да сложим

мезетата в центъра на коледната трапеза

Заедно с предястията, салатите, сирената те осигуряват достатъчно количество храна, така че да посрещнем празника „с пълно“ и всички да са доволни. Те са и по-удобният вариант, защото:

• се хапват с ръка, така че разговорите никога не спират;

• осигуряват достатъчно разнообразие на коледната трапеза, така че и най-капризните да не останат гладни. Освен това засищат също толкова добре;

• слагате ги на масата в началото на вечерта и не се налага да ставате, за да сервирате и отсервирате. Най-много да добавите нещо в платото, но рязането на мезета е мъжка работа, така че сте освободени от този ангажимент;

• и понеже стана дума за мъжката и женската работа… Нека бъдем честни, традиционно цялата тежест по подготовката на храната за празника пада върху жената. Ако организирате коледната трапеза около мезетата, ще имате по-равномерно разпределение на задачите в кухнята. Домакинята например ще прави салатите, предястията, питката или баницата, а домакинът ще нареже и подреди платата с мезетата. Така вечерта и двамата ще сте пълноценни, усмихнати, енергични;

• не на последно място – не изхвърляте храна. Дори да останат неизядени мезета, лесно можете да ги трансформирате в нещо вкусно. Показвали сме ви как да си направите кошнички от шпек или бутерки с луканка, готвили сме и запеканка с орехи и бабек. Възможностите са много, въпрос на въображение, но сме сигурни, че

ако мезетата са „Орехите“, всичко ще се изяде

Посрещали сме не един празник с тях и винаги им се доверяваме, защото държим на качеството, добрия вкус и перфектния букет от подправки. „Орехите“ ни дават всичко, независимо дали избираме луканка, филе, пастърма, суджук, сушеница, бабек, шпек… Обичаме да си ги хапваме с ръка и да ги сложим върху парче мека домашна питка. Червеното вино логично завършва вкусното трио. Имаме ли това и скъпи хора, с които да го споделим, имаме всичко!

Ако месенето не е силата ви, вкусната баница също ще бъде подобаващо оценена. Сезонът позволява да експериментирате с плънката – класиката яйца и сирене, праз, кисело зеле, спанак, тиква, ябълки… Има накъде да се развихрите, а пък и ние винаги сме готови да помогнем с изпитана рецепта. Само не забравяйте най-важното – щипката любов!

Желаем ви светли, уютни и вкусни празници!

* Създадено за „Белла България“