Каква е разликата между веганска и вегетарианска кухня

Каква е разликата между веганска и вегетарианска кухня? Много от вас вероятно ще се зачудят има ли все още някой, който да не знае отговора на този въпрос. Има, и то не един или двама. В същото време и веганството, и вегетарианството стават все по-популярни.

Ето защо решихме, че няма да е излишно отново да повдигнем темата и да разкажем каква е наистина разликата между веганска и вегетарианска кухня. Каква е разликата между вегетарианството и веганството като начин на мислене също и защо човек решава да промени храненето и живота си в едната или в другата посока. Защото никой от нас не се ражда веган или вегетарианец. Това е съзнателно решение, което взимаме на по-късен етап от живота си. Обикновено зад него стои доста сериозен мотив.

Все по-често се случва да се запознаем с някого и той да сподели, че е вегетарианец.

От колко време и защо си вегетарианец

са първите въпроси, които идват отсреща. Отговорът не може да бъде еднозначен.

Човек не става вегетарианец единствено и само по етични и екологични съображения. Отказът от определен вид животинска храна би могъл да е и културно или религиозно обусловен, възможни са и икономически съображения, както и комбинация от няколко фактора. Понякога повод за такова решение могат да станат и възникнали здравословни проблеми, които се повлияват добре от изключването на определени животински храни от ежедневното меню. Т.е. тогава е на лице медицинско предписание.

Не е рядкост човек да се откаже от месото заради пресищане. Или пък заради субективното усещане, че се чувства „задръстен“ или му „тежи“, когато яде месо и месни продукти. Тогава няма никакви медицински показатели за подобно лишение. Ако на това изобщо може да се гледа като на лишение. По-скоро е лично решение, което се взима на база доверието към сигналите, които собственото тяло изпраща.  

Какво не ядеш, е другият логичен въпрос към вегетарианците.

Единственото категорично сигурно за тях е, че не ядат месо, не проявяват стриктна избирателност към мазнините, които ползват. Няма значение дали ще са студено пресовани, рафинирани или нерафинирани. Част от вегетарианците нямат проблем и с кравето масло. Като цяло алкохолът за тях не е тема табу.  

Оттук насетне отговорите варират доста. Има вегетарианци, които не ядат яйца, но консумират мляко и млечни продукти. Те се наричат лактовегетарианци. Има и такива, които отказват млечните продукти, но хапват яйца. Те са ововегетарианци. Оволактовегетарианците консумират и мляко и млечни продукти, и яйца. А пък паскетарианците ядат морска храна, но никакви други видове месо.

Като цяло основният негативен фокус във вегетарианската кухня пада върху месото и негативния ефект върху организма от неговата консумация.

Интересно е да се отбележи, че в рамките на вегетарианското общество се води спор дали са или не са животни птиците и съответно могат ли да бъдат консумирани.  

Чисто психологически, хранителните предпочитания на вегетарианците са обусловени от индивидуалния социално-икономически статус на всеки.

Основният движещ мотив е чисто физическият комфорт.

Решението за вегетарианско хранене може да бъде и въпрос на мода. Не е изключено човек да извади напълно месото и (част от) животинските продукти от храненето си за определен период от време и след това отново да прояви интерес към тях. Истината е обаче, че тогава вече е доста по-избирателен и внимателен към месото, което консумира. Количеството също е различно.

Наличната статистика сочи, че в процентно съотношение жените вегетарианци с повече от мъжете.

При веганите ситуацията стои доста по-различно.

Няма да сбъркаме, ако наречем веганството житейска философия.

Ето защо е трудно да отделим храненето от цялостното възприятие, както е при вегетарианците. Да си веган е начин на живот.

Основаното в средата на ХХ век в Лондон Веганско общество дефинира за своя основна цел да се сложи край на експлоатацията на животни от човека. Ето защо да си веган означава не просто да не ядеш месо и продукти с животински произход, а да не участваш и да не си съпричастен към всяка форма на насилие и експлоатация над животните.

Под животни тук се имат предвид всички живи организми. Това обяснява защо веганите не ядат яйца, мляко, млечни продукти, мед и храни, в които е ползван желатин, както и продукти, произведени чрез рафиниране с животински продукти.

Те не носят дрехи от кожа, вълна и коприна и не намират зоопарковете за приятно място. Не подкрепят лова. Освен това не ползват козметика, която е била тествана върху животни или в чийто състав влизат каквито и да било животински продукти (пчелен восък, алантоин, кармин, казеин, хитозан и т.н.).

А как стои въпросът с алкохола? Отговорът е: „избирателно“. При производството на някои видове алкохол се ползват съставки, които имат животински произход. Така че, ако ще е алкохол, той трябва да е веган, а това доста свива асортимента.    

Реално веганите се хранят с изцяло растителни продукти.

Някои от тях се лишават и от термичната обработка. Практикуващите суровоядство консумират храни, които са единствено и само сурови. Единствената допустима преработка е сушенето и пюрирането. Други пък изключват напълно мазнините. Защо? Всеки от тях може да даде своето аргументирано обяснение.

Но като цяло това означава доста ограничено откъм изходни продукти хранене. Във всяка веганска кухня има плодове и зеленчуци, има семена, има всякакви зърнени и бобови храни, има и растителни източници на мазнина като ядки и авокадо.

Има и много въображение, за да си осигури човек пълноценна, разнообразна и вкусна храна. Има и много познание. От една страна, то е свързано с химическия състав на продуктите и как да бъде извлечен хранителният максимум от тях. От друга, говорим за готвенето и като наднационално занимание, защото веганската кухня включва продукти от всички краища на света.

При всички случаи изборът между веганска и вегетарианска кухня и вегански и вегетариански начин на живот не е самоцелен или безпринципен. Не бива обаче да се превръща в повод за противопоставяне между хората. Ние сме това, което ядем, е колкото вярно, толкова и погрешно като схващане и като мотив за подобно разделение. Много често ние сме всичко друго, но не и това, което ядем. И, за щастие, живеем във време, в което имаме избор какви да бъдем. Може би един от най-смислените избори е да бъдем широкоскроени и толерантни към различията си.