Щом сме се захванали да говорим и да готвим традиционни български ястия, ни предстои дълго пътешествие. Продължаваме да подминаваме заведенията и да надничаме в къщите на обикновените хора. Продължаваме да се убеждаваме, че именно там все още живеят, доколкото е възможно, истинските традиционни български ястия.

Защо доколкото е възможно? Защото някои от тях си отиват просто защото вече няма с какво да ги приготвим. Когато говорихме за кухнята на кюстендилския край, споменахме месото от каче, което вече никой не прави. Този път

отскачаме до другия край на България – в Странджа

Там възрастните хора пазят спомена за типични сортове зеленчуци като странджанския бял боб например, които вече са изчезнали. Без тях вкусът на ястията не е същият.

Но не за нямане, а за имане сме се събрали в този текст. А в Странджа имат много. В кухнята на този край се срещат морето, реката и планината с всичко, което могат да ни дадат. Към това се добавя и фактът, че дълго време земеделието и животновъдството са били основен поминък тук.   

Ето защо в Странджа си имат

вкусотии, каквито никъде другаде из пъстрата ни държава няма.

Като вълшебния манов мед с тъмнокафяв, почти черен цвят. Както казват търговците на мед, него си го хапвате за цяр – чист или в комбинация с орехи и лимон. По една лъжица на ден, не повече, защото е много мощен имуностимулатор. За да си подсладите чая или да приготвите меденки, ползвайте традиционния мед.

Какво му е толкова специалното на мановия ли? Първо, има различен вкус. Това е обяснимо – все пак в основата му не е пчелният прашец, а маната. Това е онази гъста, лепкава течност, която дърветата секретират, когато бъдат наранени. Мана отделят и някои насекоми, след като си похапнат от сладкия сок на растенията. Второ, той е 5 до 9 пъти по-богат на минерални вещества с обикновения пчелен мед. Тялото ни е благодарно за всяка капка от него.

Понеже споменахме чай, в Странджа се опитват да спасят от изчезване своя

странджански, или наричан още кримски чай

Той е роднина на мурсалския чай, но тъй като се отглежда в различни географски и климатични условия, съставът му е малко по-различен, а вкусът и ароматът са по-изразени. Но е също толкова полезен, особено в сезона на настинките и грипа.

Като говорим за уникални традиционни български ястия, няма как да не споменем печеното яйце на жар. Не ви е хрумвало, че яйце може да се приготви така, нали! Ето, вече знаете. За да не се спука, черупката му се мокри. Заравя се в поутихналата жар за няколко минути, после се вади, обелва се, посолява се и… тадааа!  

Като ще са „странности“, да продължим с туршията от мушмули.

Ако сте сред почитателите на този зимен плод, знаете, че те трябва да „огният“ добре, за да си ги хапнете. Иначе са твърди като камъчета и тръпчиво-кисели.

С туршията нещата стоят по друг начин. Плодовете задължително се берат на ръка, защото трябва да са именно твърди и без наранявания. Консервират се само с хрян, семена от черен синап и вода. Туршията става готова за около седмица и има интересен кисело-сладък вкус. Няма с какво да я сравните. И понеже в Странджа нищо не се похабява, маринатата на туршията се използва за питие и носи името мускулова чорба.

НЕпохабяване е думата, която описва най-точно

отношението на странджанските хора към… прасето

Кулинарните заклинания от региона повеляват нищо от него да не се изхвърля. Сланината, разбираемо, е издигната в култ. Тя е универсална храна. Може да си я хапнем осолена, нарязана тънки парченца с топла питка. Може да си я пръжнем с лук или яйчица. Тя е главно действащо лице и в стария тукашен десерт саченик. Той се приготвя от изпечени на сач катми, между които се слага запържена с лук сланина. След като реденето на пластовете приключи, катмите се режат на триъгълници. В тигана, в който са се пържили лукът и сланината, се сварява захарен сироп, триъгълниците се заливат с него и се оставят да престоят една нощ. Ако ви стиска, опитайте!

Но да продължим за прасето.

Тук задължително трябва да хапнете странджанско дядо.

Прави се от месо и подправки, които се натъпкват в добре почистеното шкембе. Осолява се за 40 дни, пресова се и после се суши. Готов е след няколко месеца, но чакането си заслужава.

Местните приготвят и женска версия – баба. Тя обаче се пълни в дебелото черво с бял дроб, пръжки, булгур или ориз и подправки. За по-нетърпеливите е етърникът. Той пък се прави от накълцан черен дроб, пръжки, праз, черен и червен пипер и чубрица. Всичко това се смесва, пълни се в тънките черва и се запича. Няма какво повече да кажем. Вкусната храна предизвиква единствено тишина. Защото всички знаем, че с пълна уста не се говори.   

В Странджа сушат бут както и в други краища на България. Когато изядат месото и остане само кокалът, го варят, нарязан на парчета, със зрял боб. Няма толкова неописуемо вкусен боб, не може да се сравни с нищо друго. Можеш да ядеш до пръсване и пак да искаш още.

Но стига толкова свинско!

Да споменем и рибата

Паламуд конкретно, и то консервиран. Невероятно мезе за който какъвто алкохол обича. Става и с друга морска риба, но паламудът е класика.

Рибената чорба също е на почит, но тук не я подправят с девесил и й правят застройка с яйце. Освен това зеленчуците се запържват предварително с накълцана на ситно сланина. Вкусът и ароматът, които тя дава, няма как да се постигне по друг начин.

Да не забравяме и друга местна гордост – лопушка. Прави се от дребна риба и зеленчуци и се пече на керемида, задължително на огън.

Какво друго? Зелник с каквито пролетни зеленолистни зеленчуци можете да се сетите, трахана, гюзлеми, ишмер, змигал, хрупкавите странджански лангиди, писюр кюфте, рачел, грис халва… Няма да останете гладни!

Автор: Биляна Константинова