Съвременното определение за диабет е, че това е хронично заболяване, което се дължи на липса или недостатъчност на инсулин в тялото, или на неспособността на тялото да използва инсулина, който само произвежда.

Въз основа на това разбиране се различават няколко основни вида захарен диабет.

Захарен диабет тип 1 – той се характеризира с наличие на инсулинов дефицит, който е резултат от разрушаването на клетките на панкреаса от автоимунен процес. Клетките на панкреаса са именно отговорни за синтеза на инсулин.

Захарен диабет тип 2 – той се развива от прогресиращ инсулинов секреторен дефект на фона на инсулинова резистентност. Познат е като неинсулинозависим диабет или диабет, който настъпва в зряла възраст. При него инсулинът, който панкреасът произвежда, не може да контролира пълноценно повишените нива на кръвна захар.

Гестационен захарен диабет – това е захарен диабет, който се диагностицира по време на бременност.

Други специфични типове захарен диабет, дължащи се на други причини – генетични дефекти, заболявания на панкреаса, влияние на лекарства, химикали или други заболявания.  

Основно в практиката се срещат двата вида диабет – тип 1 и тип 2, които доста се различават по механизма на възникване, характерното начало, възрастта на болните и лечението. Ето защо много ендокринолози ги смятат за коренно различни болести.

Общото като резултат от заболяването са повишеното равнище на кръвната захар (хипергликемия) и много от симптомите: пресъхване на устата и неутолима жажда, често уриниране (полиурия), а понякога и бърза загуба на тегло.

Захарен диабет тип 1 се разглежда като автоимунно заболяване. Обичайно започва рязко и драматично. При него повечето пациенти са с поднормено или нормално телесно тегло. Ранните симптоми са силна жажда, увеличено количество на урината, нощно уриниране, неестествена загуба на тегло, непрекъсната умора. Най често диабет тип 1 се изявява в млада или дори детска възраст и се проявява с високи стойности на кръвната захар и тежко общо състояние. Причина за увеличената кръвна захар е липсата на производство на инсулин от панкреаса. При предразположени хора с променена имунна система се образуват агресивни молекули (антитела), които унищожават бета клетките на панкреаса, в резултат на което настъпва пълна липса на инсулин. Глюкозата от кръвта не може да премине в клетките, остава висока както на гладно, така и след хранене и след достигане на определени стойности се изхвърля чрез урината, като в същото време клетките гладуват за глюкоза и не могат да произвеждат енергия за жизнените нужди. Получава се парадоксът клетките да “плуват” в глюкоза и същевременно да гладуват за глюкоза. В този случай инжектирането на инсулин е задължително и животоспасяващо.

При захарен диабет тип 2 причината за заболяването е друга. Бета клетките не са унищожавани и инсулин се произвежда, дори често в по-големи количества. Основната причина е инсулинова резистентност. Това означава нечувствителност към действието на инсулина, най-често свързана със затлъстяването.

Инсулин в кръвта има, но е затруднено действието му и той не може да отключи вратата на клетката, за да проникне глюкозата в нея. Натрупването на по-голямо количество подкожни тлъстини, особено в областта на корема, значително затруднява действието на инсулина.

Установена е пряка зависимост между наднорменото тегло на човека и отслабване действието на инсулина върху клетките и съответно усвояването на глюкоза от тях. Неизползваната глюкоза остава в кръвния ток и кръвната захар се повишава до стойности, характерни за захарен диабет. Този процес е значително по-бавен и често неустановен поради липса на оплаквания.

Диабет тип 2 се развива при хора, обичайно след 35-годишна възраст, които по правило са възрастни, пълни, имат високо кръвно налягане, високо ниво на мазнини в кръвта, боледуват от исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдова болест и други. Този диабет е наречен захарен диабет тип 2, неинсулинозависим втори тип диабет. Голяма част от пациентите нямат никакви признаци в продължение на години и заболяването се установява съвсем случайно, при изследване на кръвна захар по друг повод.

Оплакванията могат да бъдат най-банални – отпадналост, отмаляване, сърцебиене, изпотяване, безсилие и др., които изчезват, след като се поеме малко захар. През този период оплакванията може да се придружават от кожни проявления – сърбеж,  предимно по половите органи, възпаления по лигавиците, бързо увреждане на зъбите, възпаление на венците и др. Бързото пълнеене или отслабване също може да бъдат ранни, а понякога дори единствени прояви на кръвнозахарната болест. Възможно е при жените да има неясни безпричинни аборти, раждането на много едри деца, понякога аномалии в развитието на плода.
Всичко това не винаги категорично говори за диабет, но насочва и към него.