Метаболитният синдром е световен проблем и засяга голям брой хора. Рискът нараства с възрастта и наднорменото тегло. Голяма част от изследванията сочат, че заболеваемостта в САЩ и Европа е при повече от 25% от населението. Над 65% от смъртността, включително и в България, е в следствие на сърдечно-съдови заболявания. Основната причина за този мрачен факт е именно матеболитният синдром.

Той не е конкретно заболяване, а представлява съчетание на няколко сърдечно-съдови рискови фактора с инсулинова резистентност и свръхпроизводство на инсулин. На практика той е израз на цялата съвкупност от грешките, които се допускат в храненето и движението и е предвестник на голяма част от епидемично разпространяващите се хипертонична болест, захарен диабет тип 2 и затлъстяване.

Метаболитният синдром се появява при хора с генетична предразположеност. Въпреки това непрекъснатият стрес, нездравословното хранене, както и силно намалената, а в някои случаи доведена и до пълна липса, физическа активност, се смятат за фактори, които допринасят за неговата поява. Разстройването на нормалния ритъм сън-събуждане също е сред виновниците. Всичко това превръща метаболитния синдром в една съвременна епидемия.

Честотата на случаите с метаболитен синдром нараства с възрастта и достига пикови стойности при хората над 60 години. За съжаление, данните от последните години показват снижаване на възрастовата граница, като са регистрирани случаи дори сред децата. Нещо повече, това състояние е предпоставка за репродуктивни проблеми и при мъжете, и при жените. Именно поради тази причина някои го наричат „чумата на XXI век“.

Метаболитният синдром не засяга само определен орган, а цялото тяло, и може да бъде заподозрян най-често от ендокринолога, гинеколога, кардиолога, както и всеки друг специалист, при когото попадне пациентът по повод на някоя от изявите му.

Кои са рисковите фактори за развитието на метаболитен синдром

Затлъстяване – съвременният нездравословен начин на хранене води до отлагане на мазнини както под кожата, така и около вътрешните органи. Натрупването на мазнините, предимно в областта на корема, се означава като затлъстяване от мъжки тип. Този тип затлъстяване е свързано с възникването на метаболитен синдром. При затлъстяването от женски тип, при което мастната тъкан се натрупва в областта на ханша и бедрата, такава връзка не е установена.

Инсулинова резистентност – възниква, когато клетките в тялото станат по-малко чувствителни или нечувствителни към инсулин.

Дислипидемия – нарушения в мастната обмяна, при която се отчита повишено съдържание на холестерол и триглицериди (мазнини) в кръвта, най-често в комбинация с ниски стойности на т.нар. “добър“ холестерол, който е с висока плътност и почиства съдовете.

Ако тези рискови фактори са налице, нараства вероятността за поява на сърдечно-съдови заболявания.

Повишено артериално налягане (артериална хипертония) – налице е когато горна граница на артериалното налягане е 140 mm/Hg или по-високо и/или долната граница е 90mm/Hg или по-високо. Повишеното кръвно налягане увеличава натоварването на сърцето и причинява постепенно нарастване и отпускане на сърдечния мускул. Когато се установи в съчетание с някои от предходните нарушения, рискът за сърдечно-съдово заболяване се увеличава многократно.

Хората с метаболитен синдром са изложени на многократно повишен риск от:

  • миокарден инфаркт – когато артериите, които доставят кръв до сърцето, се стесняват или са блокирани от мастните отлагания, наречени плаки, се намалява количеството кръв и кислород, достигащи до сърцето. Това може да причини болка в гърдите, увреждане на сърдечния мускул и смърт;
  • мозъчно съдова болест и инсулт – увреда на мозъчните артерии по подобен механизъм;
  • хронично бъбречно заболяване и бъбречна недостатъчност;
  • захарен диабет тип 2 – появява се, когато тялото вече не може да произвежда достатъчно инсулин, за да компенсира намалената чувствителност към хормона. Това води до повишаване на захарите в кръвта и увеличава риска от развитие на бъбречна недостатъчност, увреждане на очите и нервите, поява на сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания.

Профилактика и ранна диагностика

От изключително важно значение е профилактиката, ранното откриване и ранното лечение на метаболитния синдром.

Понижаване на телесното тегло е първата и много важна стъпка в лечението на метаболитния синдром. Доказано е, че съчетаването на диета с физически упражнения, както и медикаментозна терапия, когато е необходимо, забавят появата на захарен диабет при хора с метаболитен синдром. Може да бъде препоръчана и хирургическа намеса за справянето с наднорменото тегло, но само при високостепенно затлъстяване и хора с индекс на телесната маса над 40.

Нискокалоричната диета намалява телесното тегло и мазнините около корема, но и намалява кръвното налягане. Също така нормализира до голяма степен и липидите, като същевременно намалява кръвната захар. Загубата дори само на 10% от телесното тегло от момента на диагностициране води до значителен спад на риска от появата на сърдечно-съдови заболявания и захарен диабет.

Също толкова важен фактор за лечението и подобрението на симптомите на метаболитния синдром са и физическите упражнения. На пациентите се препоръчва да практикуват физически дейности със средна натовареност в продължение на поне 30 минути по 5 пъти седмично (препоръчително всеки ден). Най-добри резултати се постигат чрез т.нар. аеробни упражнения като бързото ходене или карането на колело и плуването.