Мускулно-сухожилни руптури

Мускулни травми – от спорт и не само

Мускулните травми са най-честите наранявания, от които страдат спортистите. Те заемат около 30% от всички спортни травми, но това съвсем не означава, че никой друг не може да сподели подобни оплаквания. Тежкият физически труд, а понякога и съвсем нелепи инциденти също могат да доведат по травмиране на мускула.

Увредата може да е директна, когато е налице непосредственото въздействие на външна сила. Може да е и индиректна – обикновено в тези случаи причината е претоварване.    

Когато говорим за мускулен травматизъм, вариантите са два – разкъсване или кръвоизлив (хематом).

Фактори които повлияват мускулните разкъсвания

На първо място това е недобрата подготовка на мускула от неправилна методика на тренировката или не добре загрят мускул.

Разкъсвания могат да настъпят и ако мускулът е слаб заради предишна контузия или не добре проведена рехабилитация. Рисков фактор са и често повтарящите се контузии и наличието на съединителна тъкан, която не е била резорбирана, както и липсата на еластичност. Към списъка се добавят патологичният мускулен тонус и неблагоприятните външни условия – температура, влага и лоша настилка.

Типове мускулно-сухожилни разкъсвания

Дистракционни разкъсвания – предизвикват се от прекомерен опън извън физиологичната граница или претоварване. Локализацията е около залавните места и са повърхностни. При определени условия мускулът развива огромна мощ за кратко време (рязко тръгване, рязко спиране или отскок). Такъв тип скъсвания се получават обикновено при двуставно действащи мускули.

• Частично разкъсване
  • първа степен (има под 5 % разкъсани влакна) – при активно или пасивно движение има лека болка или неприятно усещане около засегнатото място.
  • втора степен (има голям брой засегнати влакна, но няма пълно прекъсване на мускула) – болката е много силна, но все пак може да се контрахира или пасивно да се разтегне.
• Пълно разкъсване (трета степен) – пълно прекъсване на влакната.

Разкъсването на мускулните влакна идва с остра, пронизваща болка по време на контузията и по време на мускулна контракция. При частичното разкъсване има болка, която инхибира мускула по време на контракция, а при пълно скъсване няма контракция поради механичното разрушаване. Мястото обикновено изтръпва и се появява оток, усещат се спазми на мускула. След 24 часа може да се види повърхностен хематом.

Възстановяването протича през два етапа – регенерация на мускулната тъкан и формиране на съединителна тъкан. Скелетните мускули имат голям капацитет за регенерация, но новообразуваните влакна са скъсени и включват нееластична съединителна тъкан. Когато съединителната тъкан е в обширна зона, това води до намалена контрактилност на мускула и риск от ново скъсване. В такива случаи рехабилитационната програма трябва да е по-продължителна.

Компресионни разкъсвания – те са в резултат на директна травма. По-често се засягат дълбоките мускули, но също така може да се получи и в повърхностната мускулатура.

Хематомите могат да са вътремускулни и междумускулни.

Вътремускулен хематом се получава, когато има разкъсване или директно въздействие върху мускула. Кръвта се излива вътре в мускула, което повишава налягането в него поради задържането на течностите от фасцията. Отокът може да се засили поради навлизане на интерстициални течности от околните тъкани. Това води до болка и временна невъзможност мускулът да функционира. При увредена фасция кръвта се излива между мускулите и околните тъкани.

Междумускулен хематом има, когато кръвта се излива между мускулите. Налице е увредена фасция, засегнати са съседните кръвоносни съдове. Отокът обикновено не е точно локализиран около увредената тъкан и се мести под въздействието на гравитацията. Тъй като се движи и временно притиска мускула, функцията се появява по-рано.

Добрата новина е, че при навременна специализирана намеса възстановяването може да е много бързо.

Лечение на мускулните травми

Треньорът или спортуващият могат навреме да поемат контрола над скъсания мускул или хематом, ако спазват следните правила:

• назначаване на покой;
• замразяване на засегнатото място;
• бандажиране на мястото;
• повдигане на крайника;
• отбременяване на крайника (помощни средства).

При тотално скъсване обаче се налага оперативна намеса!

След 72 часа лечението е следното:

• еластичен бандаж;
• апликация с контрастни средства – топло и студено;
• ПНФ (проприоцептивно нервно улесняване)
• статични упражнения без допълнително съпротивление;
• статични упражнения с натоварване;
• ограничени активни упражнения в безболезнената дъга;
• динамични упражнения в нарастващо натоварване;
• стречинг;
• тренировка на проприорецепцията;
• специфична спортна тренировка.

Връщане към активност

Времето за връщане в пълна активност варира между 3 и 16 седмици. Това зависи от локализацията и тежестта на увредата. При случаи на вътремускулен хематом оздравителният процес е около 2 – 8 седмици, а при междумускулен хематом е 1 – 2 седмици.