Великденските пости са за пречистване, не за диета
В първите дни на най-важните и най-дългите пости в християнството – Великденските. Ако сте решили да постите, за да отслабнете, може би това не е най-добрата „диета“. Стриктният пост е силно ограничаващ по отношение на консумираната храна. Дори да не следвате канона, 48 дни без никакви животински храни са изтощаващи за организма. И нормално – целта на постите е пречистване – физическо и духовно, а не отслабване.
Великденските пости се състоят от 48 дни спазване на режим без никаква животинска храна: Великият пост (първите 40 дни), Лазарова събота (6-ата събота от Великия пост), влизането на Христос в Йерусалим (Цветница, или 6-ата неделя от Великия пост) и Страстната седмица.
Първата част припомня за 40-те дни, които Исус прекарва в пустинята, за да се подготви за саможертвата си в името на човека. Страстната седмица (всъщност 6 дни) е посветена на спомените за страданието, смъртта на кръста и погребението на Исус Христос. Това е най-тъжната седмица за християните. Всички дни от нея се наричат велики: Велики понеделник, Велики вторник и т.н., а Разпети петък е денят, в който са приковали Христос на кръста.
В миналото с благословията на свещеник се е разрешавало на болните, възрастните и бременните да не спазват пости поради важността на здравословното им състояние. Още при приемането на християнството княз Борис I изпратил до папа Николай I писмо с въпроси, отнасящи се до храненето и поста. Самият княз Борис I бил строг постник и приел по-късно монашески чин.
Пости по канон
Най-важното по време на Великия пост е духовното пречистване на човека, премахването на злото, ограничаването на езика, отлагането на гнева, укротяването на страстите, прекратяването на клетви и лъжи. За да се спазва постът, не трябва да се яде месо, риба, яйца, мляко. Забранено е храненето повече от веднъж на ден, пушенето и пиенето на алкохолни напитки. Разрешена е само растителната храна (плодове, зеленчуци, сушени плодове), осолени продукти (кисело зеле, солени и кисели краставички), сушени кори, содени кравайчета, чай, гъби, орехи, черен хляб, овесени ядки. При приготвянето на хляб за квас се използва хмел, босилкова вода, фасулена или нахутена чорба или тесто от предходното месене, което се съхранява в нощвите*, зарито в брашното. Освен това е необходимо за целия период въздържание от удоволствия, забавления и груби шеги.
В събота и неделя се разрешава хранене два пъти на ден, да се яде растително масло и да се пие вино. Ако има празници, които съвпадат с Великденските пости, то постът е по-малко строг. Например на Лазаровден може да се яде хайвер, на Благовещение (25 март) и на Цветница риба. Най-тежки са първите 4 дни от поста. В първия не се яде нищо, а в първия петък на Великия пост може да се яде само варено жито, подсладено с мед или захар. В останалата част на поста храненето продължава по график: в понеделник, сряда и петък се яде суха храна (вода, хляб, плодове, зеленчуци, задушени плодове), във вторник и четвъртък – топла храна, а в събота и неделя е разрешена храна с растителна мазнина.
Или не толкова стриктни
Както вече стана ясно, ограниченията са наистина строги и изтощителни. Ако религиозната убеденост не ви кара да се подлагате на тях, можете да преминете през Великденските пости, като извадите животинските продукти от храненето си, но без да стоите непременно гладни. За да бъде храненето през този дълъг период разнообразно, ще трябва да вложите цялото кулинарно въображение, на което сте способни. Ще се изненадате, но това всъщност доста ще обогати менюто ви, защото през пости обикновено посягаме към продукти, които иначе обичайно пренебрегваме. В такива моменти преоткриваме и техните качества.
Липсата на мазнини ще компенсирате с ядки, семена, маслини, авокадо. Протеините ще си набавяте от бобовите храни. Зърнените култури ще бъдат незаменим източник на минерали. Ще оцените рибата, която иначе често пренебрегваме. Веган заместителите на познатите хранителни продукти като например бадемовото мляко, соевото сирене и колбаси също ще са ви от полза.
За да ви бъде по-лесно, е добре по време на пости да планирате менюто си предварително за няколко дни напред. Ние, както обикновено, ще помагаме с подходящи рецепти. За късмет, този пост съвпада с появата на първите пролетни зеленчуци, което ще внесе допълнителен позитивизъм и разнообразие на масата.
Захранване след дългото ограничение
След тези изтощителни 48 дни е много важно как ще се захрани организмът. Затова се започва с топла супа. Винаги след период на гладуване може да се поемат варени картофи и попарени, задължително обелени домати.
От особено значение е да се щади стомахът. Не трябва да се прекалява с виното и яйцата. Порциите трябва да са умерени, като най-вече се спазва правилото, че обемът на храната не бива да надхвърля размера на юмрука. Хубаво е да се приемат повече течности като плодови и натурални сокове, освен вода, за да се подпомага перисталтиката. Не бива да се прекалява с мазното, соленото и сладкото.
Препоръчително е да се консумират леки храни, салати и сезонни зеленчуци. Рибата е лека, богата на фосфор и протеини, необходими за изтощения организъм след дългия пост. Укрепва костите и заздравява мускулатурата, предпазва сърцето и заздравява паметта.