Това прелюбопитно писмо, което пристигна от Горна Оряховица, ни вдъхнови да посветим част от книгата с любими бабини рецепти, която подготвяме, на примамливите сладки печива:

„Най-вкусният козунак, който съм яла през живота си, го правеше не моята баба, а една съседка на село – циганка, леля Веса се казваше. Златни ръце имаше тази жена и беше изключително чиста. Винаги беше усмихната, много бъбрива. Не знам песни ли му пееше на тестото, баеше ли му, какво правеше, но този козунак беше невероятен – една педя висок, жълт, на конци, горната му коричка червена и сладка-сладка. Там където се преплиташе плитката, се събираше яйце и захар и ставаше като крем. Всички много го обичахме и все за това парче се надпреварвахме. В едни големи тави го печеше и никога не стигаше.

Мама ходи няколко пъти при нея да гледа как се прави, но така и не можа да го докара същия. Аз пък бях много малка, за да прихвана. После леля Веса замина и рецептата се загуби. След години си намерих в една много стара книга козунак и като го направих, ме върна в детството и в тясната й кухничка. Ухаеше по същия начин и имаше същия вкус.“

Сладките и солени печива заемат специално място в спомените от детството и това има своето съвсем логично обяснение. Ако прекарваш повече време при баба, тя първо гледа да те нахрани, а след това, когато й остане време от шетнята, те глези със сладкиши и разни тестени чудесии. Обикновено забърква нещо набързо и с каквито продукти има. Ако пък я виждаш рядко, отделя цели дни за приготовления и винаги те чака с любимия ти сладкиш. Кекс, курабийки, сладка баничка, щедро поръсени с пудра захар бухтички – има от всичко. И питка задължително. Във всички случаи резултатът от усилията й много бързо губи материално измерение.

колаж от две изображения: сладка баница и домашен козунак

Любимите на

всички сладки и солени печива са висша проява на кулинарна виртуозност

Всеки, който е имал щастието, да гледа как баба му меси, е научил безценни уроци и е навлязъл в дебрите на абстрактните кухненски мерки и теглилки. Как се захваща маята, как се проверява топлината на млякото, как се пипа тестото, как се навиват кифлички, как се правят плитки… Капакът на фурната не трябва да се изпуска, защото кексът ще спадне, тестото не се бие, течността трябва да е хладка, защото иначе ще попари брашното… В стаята трябва да е топло, но да не става баня, защото и прекалената топлина не е добре…  

Помните ли емайлираните тави с кръгли следи от курабийки по тях, които се изтъркват след много-много миения? А клечката от метла на дъното на чекмеджето с вилиците и лъжиците, която се пази с години и с нея единствено и само се проверява дали е готов кексът!

Днес метлите вече са други и не стават за такива цели, но ние продължаваме вълнуващото пътешествие из вашите вкусни спомени. Благодарим ви, че споделяте с Mate Kitchen вашите емоционални и дълбоко лични вкусни разкази!

лого любими бабини рецепти

Този път се обръщаме към вас с молба да напишете в коментар тук любимите си рецепти за сладки и солени печива, които помните от вашата баба. Разкажете ни какво ги прави толкова скъпи и ценни за вас. Ние ще ги сготвим и ще направим така, че повече хора да ги опитат и преживеят на свой ред.

Отново ви очакват страхотни награди и много изненади! Най-въздействащите истории, както ви обещахме, ще публикуваме в книгата, която подготвяме.