След като говорим за диабета като социалнозначимо заболяване, е редно да разкажем и какви са причините за неговата поява.

На първо място е наследствената предразположеност. По правило без наследственост диабет не се развива. Това се отнася и за двата вида диабет, като наследствеността е различна. За съжаление не е свързана с един ген, което възпрепятства лесното й определяне и проследяване.

Влияние за отключване на наследствеността оказват и външни фактори от средата. Ако е болен единият от родителите, вероятността да се наследи диабет от тип 1 е 10%, а от тип 2 –  доста по висока, около 80%.

С диабет тип 1 са около 10% от общия брой диабетици. Около 90% от случаите на диабет сред бялата раса в детска и млада възраст са именно диабет тип 1 – инсулинозависимия захарен диабет. При него е налице абсолютен дефицит на инсулин и склонност към развитие на диабетна кетоацидоза. Заболяването се дължи на автоимунен процес, като повечето от случаите са резултат от разрушаване на собствените инсулин произвеждащи бета-клетки на панкреаса. Заболяването започва няколко седмици или месеца преди поставянето на диагнозата, тъй като клиничната му изява настъпва, когато се унищожат 70 – 90% от инсулин произвеждащите клетки. За автоимунния характер на заболяването се съди по наличието на няколко вида антитела. Те са налице в 85-90% от пациентите, когато се открият високи нива на кръвната захар на гладно.

Хората, които са с повишен риск за развитието на захарен диабет тип 1, могат да бъдат идентифицирани чрез изследване на свързаните с диабета антитела, генетичните маркери и чрез извършване на венозен глюкозо-толерантен тест.

Отключващите фактори от околната среда, които предизвикват унищожаването на бета-клетките остават неизвестни в повечето случаи, но процесът обикновено започва месеци до години преди появата на клиничните симптоми. Единственият фактор с доказано значение за развитието на диабет тип 1 е вродената рубеола. Други потенциални фактори, които са обект на интензивни проучвания, са ентеровирусните инфекции, глутенът от зърнените храни, казеинът от млякото, дефицитът на витамин D.

Най-засегната възрастова група от диабет тип 2, който се диагностицира при 90% от диабетно болните, е възрастта между 35 и 64 години, т.е. икономически активната част от населението. Затова и той се смята за социално значимо заболяване.

Днес се приема, че до този тип диабет най вероятно водят различни метаболитни нарушения. Причините за повишаващата се честота се коренят в промяната в режима на хранене, намалената физическа активност, затлъстяването и застаряване на населението. При този тип диабет наследствения фактор е доста по-значим – над 80%, а при наследствената предразположеност някои рискови фактори могат да изиграят роля на пусков механизъм и да предизвикат болестта.

За рискови фактори се считат наднормено тегло и метаболитни нарушения, силни нервни стресове, вирусни инфекции и болести като панкреатит, рак на задстомашната жлеза. Прекаляването с ядене на сладко по принцип не предизвиква диабет, но води до затлъстяване, а това увеличава предпоставките за заболяване.

Диабет тип 2 се свързва с понятието метаболитен синдром, което е комплекс от няколко метаболитни отклонения, представени с напълняване, високо кръвно налягане, висока кръвна захар, високо ниво на мазнини в кръвта. Като цяло става въпрос за комплексно нарушение на обмяната на веществата. От него боледуват около 15-20% от младите хора и към 40% от тези на 50-60-годишна възраст. След това честотата му намалява. При това състояние има висок процент наследственост. При навременна диагноза значително ще се забави отключването на диабета, ако хората променят начина си на хранене и се научат да живеят правилно, с контрол на теглото и стреса.