Любимите бабини рецептиЛюбими бабини рецепти: Зимни гозби
Зимни гозби! Мандарини, канела, мед, кардамон, ванилия, индийско орехче, шоколад, ром, маслени сладки, греяно вино… Това са романтичните аромати на зимата. Или поне през последните 20-30 години – обсипана с безброй цветни светлини и завита в карирано одеяло на дивана.
Но историята има и друга страна:
„Татко разказваше как на младини през зимните сутрини на път за работа минавал през селската фурна и там хлебарят го черпел с питка, върху която имало запечени парченца солена сланина. Очите му грейваха, когато описваше аромата и вкуса на тази толкова проста и толкова истинска и сърдечна почерпка. За него зимата носеше аромата на кисело зеле, на печена тиква, на прясно свинско, хвърлено директно върху жарта, на червено вино и греяна ракия. И някак естествено аз също възприех тази нагласа, но добавих към нея и уханието на огризка от ябълка, оставена да се запече върху плочата на печка на дърва, на печени орехи, на сушени чушки, на пуканки и на курабийки със свинска мас и локум. И на родопско одеяло, което боцка ужасно, но и топли-топли!“
Нима и това не е романтика! Просто
историите и зимните гозби са различни!
Втората ни връща в бабината кухня. Там през зимата е най-уютно и най-топло. И все е тясно, защото всеки гледа да се свре до печката, която хем грее, хем готви любимите ни манджи. Винаги има някаква изненада, спретната набързо или пък оставена на тих огън още от сутринта.
В бабината кухня през зимата не можеш да си на диета, защото искаш не просто да опиташ, а да изядеш всичко. И постния гювеч, и затопленото месо от буркана, и запечените наденици, и празената баница, и питката, и сармите, големи колкото юмрук, и пържените сухи чушки с яйца, и простите курабийки, и още, и още, и още… Няма край!
Там никога не се притесняваш, че дрехите ти ще замиришат на готвено. Зимната бабина кухня е свещено място, което не допуска такива скрупули.
„Марш в кухнята на топло“, ще те изкомандват, когато се прибереш от пързалка мокър и премръзнал. Пак там ще те пъхнат, когато излезеш от банята с мокра коса. Там, на печката се грее малката тухличка, която вечерта ще завият в няколко листа стар вестник и ще мушнат под завивките в неотоплената стая, за да се стоплиш и да заспиш. Цял един магичен свят е това.
Да се върнем там за малко, а! Да си спомним любимите си зимни гозби, останали от мама, от баба, от нейната баба… Толкова много любов и истории за споделеност има в тях. Разкажете ни ги! Ние ще ги сготвим и ще направим така, че повече хора да ги опитат и преживеят на свой ред.
Разбира се, отново ви очакват страхотни награди и много изненади! Най-въздействащите истории с любимите ви зимни гозби ще публикуваме в книгата, която подготвяме.
Зимна картофена салата е моят скъп спомен.
Сваряват се картофи на глави и няколко сухи червени чушки.
Стрък праз лук се нарязва на ситно и се притрива с малко сол. Добавят се сварените и отцедени зеленчуци, малко олио и оцет, и всичко се намачква с вилица.
Не мога да си отговоря защо тази салата ми е любима измежду много други ястия.
Може би ,защото през зимата единствено огънят от печката озаряваше стаята и ни топлеше, Да,топлината не идваше само от огъня,но и от обичта на тази скъпа за мен жена-моята баба Надежда.
Здравейте! Благодарим за рецептата и за това, че ни споделихте. Вие сте една от печелившите. Ще ви пишем допълнително за получаване на наградата.
Шкембе чорба – това е любимата зимна рецепта на моя съпруг и на сина ми
Рецепта:
Шкембе от младо телешко около 400-500 грама се сварява много добре. Отцежда се от водата и се нарязва на ситно.
В дълбок тиган загрявам малко масло или олио. Слагам 1 с.л брашно и разбърквам докато стане златисто, добавям 1 ч.л. препълнена с червен пипер, разбърквам и изсипвам 1 ч.ч. леко затоплено прясно мляко. Добавям нарязаното шкембе и бульона от варенето му. Овкусявам със сол на вкус и оставям да къкри на слаб огън още 12-15 минути.
Приготвям смес от счукан чесан, лют червен пипер и оцет в купичка, която поднасям при сервиране на готовата шкембе чорба.
Здравейте! Благодарим за рецептата и за това, че ни споделихте. Вие сте една от печелившите. Ще ви пишем допълнително за получаване на наградата.
Боб с кокали 🙂 Това ми е любимата зимна гозба. Когато бах малка, татко ми правеше сушен свински бут, подобно на еленския. Когато изядяхме цялото месо и останеше само кокалът, го насичаше на парчета и мама готвеше боб с него. Този вкус и аромат няма да забравя никога и вероятно никога повече вече няма да хапна. Готви се по най-елементарния възможен начин – кокалът от бута се насича на парчета с големина около 10 см и се слага да се вари в тенджерата с боба. Мама му слагаше само лук и ако имаше, една-две сухи люти чушки. Когато бобът е сварен, се прави запръжка от брашно и съвсем малко червен пипер и това е всичко. Не помня само дали му слагаше джоджен, но сякаш нямаше. Това е всичко.
Тази македонска яхния със сини сливи е типичен пример за традиционно зимно ястие от бабината кухня – https://matekitchen.com/recipes/makedonska-yahniya-sas-sini-slivi/
Разкажете ни за вашите любими бабини гозби, с които свързвате студения сезон!