Най-краткото определение за имунитет е сложна биологична структура на организма, която го предпазва от болести и болестотворни чужди агенти. Когато тя работи пълноценно, нямаме здравословни оплаквания, най-общо казано. Когато нещо не е наред с нея, започвам и неразположенията.

Разстройствата на имунната система могат да доведат до чести или хронични възпалителни заболявания и дори рак или автоимунни заболявания. Но как да разберем, че тя е отслабена и се нуждае от подсилване?

Симптоми на спад в имунната система

Тъй като голям брой патогени могат да причинят заболявания, симптомите на отслабената имунната система може да са различни.

Хроничната умора е знак на спад в имунната система. Нормално е, когато умората е в следствие на тежка работа, упражнения или натоварвания като цяло. Но ако се чувствате постоянно изтощени, ако се задъхвате лесно или ако малки промени оказват влияние върху енергията и настроението ви, то това вече може да е един от симптомите за отслабена имунна система.

Ако често страдаме от възпалено гърло или други симптоми на настинка. Ако имаме повтарящи се през малки интервали проблеми с поява на херпес, косопад, кожни неразположения, сух нос. Ако се налага да приемаме антибиотици поради често възпаление на ушите, гърлото, венците и др., то това е симптом, че антителата в организма не могат успешно да се преборят сами с болестите.

Затова е от изключителна важност да се научим как да подкрепяме имунитета си и да се грижим за имунната си система целогодишно. Това е механизмът ни за защита в ситуации на епидемия, който е изцяло в нашите ръце.   

Правилният хранителен режим е от първостепенна важност за доброто здравословно състояние и поддържане на активен имунитет. Да се храним здравословно не означава да ядем само „треви” и безвкусни семена, а да изберем здравословната алтернатива на това, което обичам. Храната, която избираме, трябва да е богата на витамини, минерали, микроелементи, аксиоксиданти.

Храните, които ефективно засилват имунната ни защита

Доматите са пълни с хранителни вещества и чудесен източник на лутеин, зеаксантин и витамин С. Съдържат също така витамини А, Е и В, калий, манган и фосфор. Доматите са особено добър, високо концентриран източник на ликопен – това е картеноиден антиоксидант, който дава на плодовете и зеленчуците розов или червен цвят. Отдавна се предполага, че високата антиоксидантна активност на ликопена е много по-мощна от тази на други каротеноиди. Проучвания предполагат, че може значително да понижава риска от инсулт и рак. В допълнение към това се счита, че ликопенът в доматите е благоприятен и при лечение на рак на простатата. Интересен факт е, че при готвене бионаличността на ликопена се повишава вместо да намалява. Това прави сготвени домати като доматения сос изключително  здравословна опция.

Червените чушки съдържат два пъти повече витамин С, който е мощен антиоксидант. Те са богат източник на бета каротин. Хапвайки под различни форма червени чушки, ще си осигурим освен здрав имунитет, но и здрава кожа.

Броколите са препълнени с витамини и минерали. В тях в изобилие са витамините А, С и Е, както и много други антиоксиданти и фибри. Броколите са едни от най-здравословните зеленчуци, които можем да сложим на масата.

Карфиолът в една порция съдържа 77% от препоръчителната дневна доза витамин С. Също така е добър източник на витамин К, протеини, тиамин, рибофлавин, ниацин, магнезий, фосфор, влакнини, витамин В6, фолиева киселина, пантотенова киселина, калий и манган. Карфиолът е добър източник и на холин – витамин от групата В, за който се вярва, че участва активно в развитието на мозъка и притежава богатство от противовъзпалителни вещества. Някои от съставките в карфиола показват също и противораков ефект.

Спанакът също попада в този списък не само защото е богат на витамин С, но и на антиоксиданти и бета каротин, които помагат в борбата с инфекциите на имунната ни система. Подобно на броколите, спанакът е най-здравословен, когато се готви на слаба температура, за да запази полезните си свойства.

Медът е пълен с витамини, минерали и ензими. Богат е на витамини от групата В, витамини С, К, Е, А, фолиева киселина, както и на множество микроелементи – желязо, сяра, йод, калий, калций, цинк, фосфор и др. Особено ценни в състава на меда са биогенните стимулатори, които активизират имунната система и растежа на клетките. Медът има изразено алкализиращо действие, подобно на плодовете и зеленчуците, което го прави и силен антиоксидант. Редовната му употреба стимулира дейността на всички органи в тялото, подобрява физическото и психическото състояние. Той действа и като антиоксидант.

Чесънът  се среща в почти всяка кухня по света. Добавянето на малко количество към храната от него е задължително условие за вкус и добро здраве. Още ранните цивилизации признават неговата сила в борбата с инфекциите. Той съдържа вещества, които увеличат способността на белите кръвни телца да се борят срещу някои вируси. Чесънът е богат на манган, калций, фосфор, селен и витамини В6 и С, което значи че благоприятства здравето както на костите, така и на щитовидната ни жлеза. Смята се, че голяма част от лечебните му свойства идват от съдържанието на сяра и във вещества като алицина, който допринася също и за така характерната му миризма. Други полезни вещества са олигозахаридите, богатите на аргинини протеини, селенът и флавоноидите. Важно е обаче, когато го използвате, да го намачквате, вместо да го режете, тъй като тогава основното съединение в него, алицин, става активно.

Лукът  се е доказал с купища ползи за здравето ни – антиалергенни, антихистаминови, противовъзпалителни и антиоксидантни. Полифенолите са известни с предпазващото си от болести, антиоксидантно и забавящо стареенето действие. При лука концентрацията е по-висока, отколкото в чесъна, праза, доматите, морковите и червените чушки. Лукът е много богат на кверцетин, за който се смята, че предотвратява освобождаването на хистамини (вещества, които се освобождават при алергични реакции). Това прави храните, богати на кверцетин, естествени антихистамини. Лукът съдържа множество противоракови съединения.

Джинджифилът е другият помощник на здравия имунитет. Джинджифилът помага при възпаления, болно гърло, хрема, кашлица. Той помага за по-бързото възстановяване на организма при простуда, ангина и грип. Стимулира отделянето на слуз от бронхите и изчиства дихателните пътища. При грип и настинка се препоръчват инхалациите с прясно сварен корен от джинджифил.

Куркумата, освен основна съставка в кърито, е и уникално противовъзпалително средство. Използва се и при лечение на артрит. Подправката е натурален антисептичен и антибактериален компонент.

Кокосовото масло е богато на лауринова киселина, която в тялото се превръща в монолаурин – моноглицерид, способен да разрушава покритите с липиди вируси, като СПИН, херпес, грипния вирус, морбили, грам-отрицателни бактерии и протозои. Скорошно откритие е, че кокосовото масло може да служи като натурално лечение за болестта на Алцхаймер.  

 Авокадото предлага близо 20 незаменими хранителни вещества като фибри, витамин Е, витамини от групата В и фолиева киселина. Освен че може да се яде сурово, то може да се ползва като заместител на мазнините в различни рецепти (вместо масло или олио и др.). Авокадото много помага за поддържането на жизнено важния баланс между калия и солта в тялото, защото съдържа над два пъти повече калий от бананите.

Кивито е от най-мощните имуноактиватори за човешкия организъм, особено в края на зимата и началото на пролетта, когато се усеща остър дефицит на пресни плодове и зеленчуци. Това е един от най-подходящите плодове за защита срещу грипните вируси. Плодът е богат източник на витамини, флавоноиди и минерали. Съдържа повече витамин С от портокалите, и калий колкото бананите. Добър източник е и на бета каротин.

Гъбите са богати на протеини, фибри, витамини С и В, калций и минерали и  са отличен източник на антиоксиданти. Смята се че гъбите предлагат едно от най-мощните средства за поддържане на имунитета и това е една от причините да помагат толкова и за предотвратяването и лечението на ракови заболявания.

Спанакът е богат на витамини, минерали и антиоксиданти, включително фолиева киселина, витамин А, желязо, калий, калций, цинк и селен. Също така съдържа флавоноиди, които предпазват тялото от свободните радикали и имат противовъзпалително действие.

Слънчогледовите семки също са пълни с ценни вещества, фосфор, магнезий, витамин B6 и витамин Е, който пък е мощен антиоксидант.