Бяхме къде ли не, за да търсим и разказваме за традиционни български ястия. Днес пътят ни отведе там, където във всички посоки се простира сочно зелено поле. Равно и гладко като тепсия. Където щедрият чернозем ражда всичко. Където момчетата първо се учат да ловят риба на ръце и чак след това хващат въдиците. И където не минава селски панаир без… пълнени чушки. Плевенският край има с какво да ни нахрани, да ни изненада и да ни стане мил.

Но преди да изпаднем в умиление, да кажем за сборджийските чушки, които са си отколешна традиция тук.

Тайните им са няколко. Първо, правят се с повече лук, защото къде ще му излезе краят, ако си храниш сборджиите с месо. Затова съотношението между каймата, лука и ориза е 1:1:1. Второ, каймата не се пържи докато стане на трохи. Тя трябва да е полусурова и се слага при лука само колкото да си промени цвета. След това се омесва с ориза на ръка. Целта е да си пусне соковете в чушките, а не в тигана. Трето, сборджийските чушки са винаги червени. Ако няма пресни, се пълнят сухи. Четвърто, в тенджерата се слага дафинов лист и черен пипер на зърна, за да има сосът по-богат вкус. И накрая – застройката се подкиселява с мъничко лимонтозу.

Подпис – стари плевенски майстори

Същият подпис стои и под плевенската кавърма, която няма нищо общо нито с традиционната, нито с добруджанската, за която вече знаем, че е баница с точени кори и заливка от прясно мляко и яйца.

Плевенската версия наподобява повече червена каша с пиле – само брашно, масло, бульон, червен пипер и свареното месо. Неустоимо в простотата си ястие!

Също като топлата сипидя със сирене. Тя може да се оприличи на голяма и дебела палачинка, печена в тава. Рецепти за нея шестват из интернет, но ние пием от извора и затова можем да ви разкрием ценните тънкости в приготвянето й.

Автентичната сипидя, както я правят в село Трънчовица, се замесва не с кисело мляко и вода, а със суроватка. По-важното обаче е, че за да ви се получи, тавата трябва да е гореща като тигана за палачинки. Изпича се бързо, поръсва се с натрошено сирене и

докато си облизвате пръстите, трябва да внимавате да не ги захапете

Това предупреждение важи и за лукмите, плевенските тиганици, но най-вече за бърканицата. Тази местна версия на мекия и пухкав тутманик се нарича още мазница. Името подсказва защо и не, не бързайте да отказвате заради принципите на здравословното хранене.

Има ястия, заради които леките отклонения от „правия“ път са препоръчителни, че даже и наложителни. Мързеливата баница също влиза в този списък. Но да не си помислите, че се прави от стар хляб. Яйчица, брашно, сиренце – всичко това се обърква добре и се изсипва в обилно намазнена тава, а после – в горещата фурна. Едновременно се пече и пържи и произвежда аромат, от който устата ти се пълни със слюнка.

Тук се сещаме, че и бърканицата, и мързеливата баница ще ви се усладят още повече, ако си ги потопите в апетит. Тази традиционна за плевенския край разядка изгаря устата от лютивина, но въпреки това привлича като магнит. Взимаш си на върха на вилицата, затискаш парещото чувство с голяма глътка кокоша чорба или пък мусака от патладжани, забърсваш издайническите сълзи и продължаваш.

Лютивото чушле си го тачат

Ако досега не сте се научили да си хапвате люто, в Плевенско сами ще се превъзпитате, защото няма да устоите нито на тяхната богата на зеленчуци лютика, нито на книжния кебап, а те са си меко казано пикантни.

В случай че небцето ви е твърде чувствително, пак няма да останете гладни. За вас има други вкусни изкушения с марката „традиционни български ястия“ – каша с пиле, печено агнешко, пълнени камби на фурна, триеница, която в този край представлява домашна юфка с месо, прясол с печена риба. Има и пълнени чушки с боб, но не сухи, както се правят за Бъдни вечер, а пресни. В жегата – селски таратор от краставици, копър, вода и оцет.

Няма да крием, че

още по-вкусно е да замръкнете тук през зимата

Хубаво червено вино в неограничено количество, домашно сирене, вита баница с мая, тънко нарязан бабек, лют кебап със свинско и пупиреница. Блаженство! Това последното, впрочем, е туршия, в която се смесват не само зеленчуци, но и плодове.

Ако имате късмет, може да ви поднесат и печен в пепел лук. От него се прави киселичка разядка със сухи чушки, които са попарени във вряла вода и след това са почистени от люспите. После към тях се добавят магданоз, оцет, олио, малко от водата, в която са били чушките. Става чудно ракиено мезе.

И понеже започнахме днешния разказ за вкусните традиционни български ястия с пълнените чушки, е редно да ви кажем, че те си имат и зимна версия, в която главният герой са чушките от туршия. Това като че ли е най-подходящият финал на плевенското ни пътешествие.

Нашата кулинарна обиколка също също върви към своя край. Остана ни само още малко, поне така си мислехме до скоро. Предстои ни да се върнем отново във всяко кътче на България и да разкажем за онова, за което редовете не ни стигнаха преди. За това разчитаме много на вас. Защото знаем, че пазите старите тефтери с пожълтели страници, а вероятно от време на време звъните по телефона и на своята едва чуваща баба, за да я попитате как се прави онова „нещо“, с което ви е гощавала, когато сте били деца.

Автор: Биляна Константинова