Константин Ганчев е магистър по кинезитерапия от Национална Спортна Академия (НСА) “Васил Левски”. Част от професионалния му път се пресича и с преподавателската дейност там. Има огромен практически опит като кинезитерапевт и е работил като рехабилитатор в РЦПВХ – Горна Баня. Той е заместник-председател на Българската федерация по спортна кинезитерапия.

Константин Ганчев е личният терапевт на олимпийската медалистка по шорттрек Евгения Раданова, на най-изтъкнатите ни фигуристи Албена Денкова и Максим Стависки, както и на шампиона в леката атлетика Петър Дачев.

Към днешна дата той е отдаден на пациентите си и ги посреща в собствената си Спортно-масажна зона ФАЙБЪР.

Г-н Ганчев, как бихте обобщили физическото състояние на съвременния градски, работещ човек?

Аз мога да съдя от пациентите, които идват при мен с различни оплаквания, и картината никак не е обнадеждаваща. Физическата активност на 90% от хората е много ниска. Този кръг, в който се въртим – от вкъщи, после на работа и пак обратно вкъщи – за съжаление не ни осигурява дори минимума от нужната всекидневна физическа активност. Резултатът от тази начин на живот е мускулна слабост, забавен метаболизъм и естественото последствие от него, а именно наднормено тегло и затлъстяване, което от своя страна води до различни последствия като метаболитни синдроми, опасност от диабет и още много други.

Възможно ли е обездвижването да доведе до някакъв вид депресивни състояния?

Когато прекарваме часове наред в седнало положение, 5 до 7 дни в седмицата, в затворено пространство, понякога без достъп на свеж въздух, няма как в крайна сметка да не се стигне до някакво афективно разстройство. То се припознава най-често в тревожност, панически разстройства, депресивни състояние. Дължи се на факта, че ние сме създадени да се движим и прекаленото застояване не е в природата ни.

Разбира се, това не означава, че човек не трябва да си почива, но да прекараш 8 или 12 часа от денонощието в седнала позиция, на затворено съвсем не е препоръчително.

Това е типичният пример как физическото състояние повлиява непосредствено на психическото здраве.

Доста от днешните професии са свързани с работа на компютър. Има ли възможност в онези 15 минути почивка, задължителна според всички предписания за добро здраве, човек да се раздвижи?

Разбира се, че дори в офиса могат да се направят няколко бързи и лесни упражнения, стига човек да иска и да не забравя, че здравето му е от първостепенна важност. Но смятам, че за конкретни упражнения е по-уместно да си отделим специален разговор, за да съм максимално полезен на хората. Това не е тема, която може да се претупа с две-три изречения, между другото.

На колко време е препоръчително да ставаме от стола и да направим условно едно кръгче из или около офиса?

Полезно е на всеки астрономически час да се отделят по 5 минути за смяна на позицията. Или ставате прави, или изпълнявате няколко лесни упражнения, или просто отивате до тоалетната, макар да звучи смешно. Ако работната среда позволява да се разходите до колегите си, е по-добре да направите така, отколкото да им пишете имейл. Това дори минимално движение би могло да предотврати бъдещи проблеми с гръбния отдел, врата, кръста.

Разбра се, най-благоприятният вариант да се движим и да не закъсняваме за работа е, ако имаме фитнес в непосредствена близост, да отскачаме за тренировка преди, след работа или пък в рамките на обедната почивка. Има ли стълби в сградата, по-добре да ползваме тях, а не асансьора.

Повишеното кръвно налягане към днешна дата е доста по-често срещано при младите хора, отколкото преди години и причината е именно тоталното обездвижване.

Какви са наблюденията ви от вашата практика за здравословното състояние на хората, които все пак тренират?

Хората, които извършват физическа активност, определено имат по-малък шанс от болки, защото те предотвратяват обездвижването. Често те сами взимат инициативата да правят кратки упражнения в офиса.

Разумните хора са казали, че движението е здраве и аз напълно подкрепям това твърдение. Моят съвет е,ако имате възможност, да ходите пеша, вместо с автомобил, и да си правите разходки при всеки удобен случай. Важно е да има физическа активност, без да я ограничаваме в залата или на друго място, просто да има движение.

Споменахте хората, които тренират само в залата. Какво бихте казали на тези от тях, които отричат раздвижването на работното място?

Всяко движение е препоръчително. Движението е живот. Това в офиса не е достатъчно, но все пак бягаме от т.нар. статично пренапрежение, което се получава от дългото стоене. Гръбнакът страда най-много, вижда се дори при млади хора, които на ранна възраст вече са диагностицирани с дискова херния.