Ако ви кажем, че по-добър източник на витамини от свежите и сони цитруси едва ли ще намерите, определено няма да излъжем. Желателно е те да присъстват на трапезата ни ежедневно, защото са изключително полезни за здравето. През зимата това важи с още по-голяма сила.

Групата на цитрусите включва различни плодове. Въпреки че портокалите са най-известните, около 70% от нея са съставени от други плодове като мандарини, сатсумаси, помело, лимони и грейпфрути. Тук влизат и всички видове, получените от смесването им.

Цитрусовите плодове са истински витаминни бомби и безспорен лидер в съдържанието на витамин С (мандарини, лимони, портокали и, разбира се, „кралят“ – грейпфрут).

Оранжевите цитруси ще ви избавят от напрежение и емоционален срив. Те отлично блокират острите вирусни инфекции. Няколко плода на ден са почти сигурна превенция от вирусни заболявания и настинки през зимните месеци. Освен това повишават тонуса и са ефективни в борбата с целулита.

Високото съдържание на калий, фитоелементи, захар и антиоксиданти ги прави полезни както за възрастните, така и за децата. Те са нискокалорични, поради което са чудесен избор за разтоварващи и диетични цели. Специфичните плодови киселини правят цитрусите много полезни за тази цел, тъй като разграждат мазнините и спомагат за свалянето на излишните килограми.

Цитрусите съдържат в обилно количество витамини от групата В, магнезий, цинк, манган. Заради сочността им, която толкова много обичаме, полезните съставки от тях се абсорбират много по-лесно и бързо от организма, отколкото други видове плодове. Известни са поне

28 вида цитруси по света

всеки от които е разпространен под формата на различни сортове. Специалистите са установили повече от 300 различни сорта само портокали.

Грейпфрутът произхожда от субтропичните райони на Азия и интересното за него е, че няма диворастяща форма. Най-много от него се отглежда на Антилските острови, в Китай, Япония и особено в южните щати на САЩ (около 90% от световната продукция). В Европа по Средиземноморието този плод идва едва в началото на XIX век. Грейпфрутът се отличава с високо съдържание на захари, белтъчини, органични киселини (особено лимонена до 3%), витамини и минерални соли. Освен това съдържа значително повече ензими.

цитруси: портокали, грейпфрути, мандарини

Плодът на грейпфрута и сокът от него са отличен витаминозен и диетичен продукт, който повишава тонуса. Сокът, приет рано сутрин на празен стомах, възбужда апетита и подобрява храносмилането. Сокът от грейпфрут утолява жаждата и действа ободряващо, поради което се препоръчва изстуден през горещите летни дни. Тук правим важното уточнение, че можете да го приемате единствено при условие, че нямате проблеми със стомаха. Във всички останали случаи е по-добре да се въздържате от консумацията на сок от каквито и да било цитруси на празен стомах.

Портокалите произхождат от Югоизточна Азия – Индия, Виетнам и Южен Китай. Плодът на Citrus sinensis е наречен сладък портокал, за да се различава от Citrus aurantium („горчив портокал“). Портокалът е с древен произход, вероятно гените, които носи, са на китайски грейпфрут (Citrus maxima) и мандарина (Citrus reticulata).

Плодът е богат на захари, органични киселини и пектин. Съдържа големи количества витамин С и по-малко витамини от група В, витамин Е, калий, мед и магнезий.

Мандарината е малко, вечнозелено, субтропично плодово дърво с тъмнозелени блестящи листа. Произхожда от Югоизточна Азия (Китай и Виетнам). В Европа е позната едва от началото на XIX век. Наречен е на името на китайските мандарини (висши сановници), които са били големи ценители на този плод. Мандарината съдържа средно 89,7% вода, 1,1% лимонена киселина, 8,4% захари, витамин С и малки количества В1, В2, РР и каротин. Най-големи производители на мандарини са Испания, Алжир, Мароко и САЩ.

Лимоните

Точният произход на лимоновите дървета не е уточнен, но се счита, че за първи път се появяват в Индия, Северен Мианмар и Китай. Самото дърво е с гени на бергамот (Citrus aurantium) и цитрон (C. medica). Лимоните навлизат в Европа през I век в Римската империя, но в началото не са били култивирани и широко използвани. По-късно лимонът достига Америка след пътуванията на Христофор Колумб. Испанската колонизация на Новия свят помага за разпространението на лимоните в Централна и Южна Америка.

Плодът на лимона, както и кората му, намират широко приложение в сладкарството. Използват се за подправка при приготвянето на разхладителни напитки – лимонада или цитронада, както и при производството на различни сладкиши и бонбони. Лимоновият сок успешно замества оцета при приготвянето на салати. В кулинарията е познато и свойството на лимона да запазва витамините в плодовете.

След като бъдат обелени, повечето плодове и зеленчуци потъмняват при контакт с въздуха. За да бъде спрян този процес и да се запазят свежи, е достатъчно да бъдат натъркани с резен лимон. Поради високото съдържание на витамин С лимонът е бил широко използван в миналото отначало от арабските, а от XII век и от европейските мореплаватели. Заедно с лука той бил единственото познато лекарство срещу скорбут. Лимонът се използва като съставка и в много козметични продукти за избелване на тена.

Някои не толкова популярни цитрусови плодове

Сатсума (Citrus unshiu) и помело (Citrus maxima)

Помело е дърво, което дава най-големите цитрусови плодове. Произхожда от Азия и се отглежда от почти 4000 години. Плодовете му са кръгли, леко сплеснати, с дебела кора, която е светлозелена при неузрелите и жълта при зрелите плодове. Плодовете са с диаметър между 10 и 30 см и могат да тежат 10-20 кг. На вкус са кисели и доста горчиви. Поради горчивината си дълго време били консумирани само на Индонезийския полуостров. Преди около 40 години е създаден нов сорт помело, който не е толкова сочен, но е по-сладък и се приема добре сред любителите на цитруси. Култивираните сортове са с аромат, сходен с този на грейпфрута, но без горчиво-нагарчащата му жилка във вкуса.

Изчистването на плода и приготвянето му в подходящ за консумиране вид е по-сложно, тъй като трябва да се отстрани изцяло ципата и да се отдели само месото. В противен случай помелото е горчиво и сипкаво.

Сатсума (Citrus unshiu) е плод с размерите на мандарина, с тънка кожеста кора, която се отделя много лесно, и обикновено без семки. На вкус наподобява мандарина. Месестата му част е изключително деликатна и изисква специално внимание при обработка.

Сатсума, както и останалите си цитрусови събратя, се слави с високо съдържание на фибри и витамин С.