На ацтеките и маите дължим сладкото удоволствие шоколад. Те установили полезните свойства на какаовите дръвчета още по времето, когато обитавали поречието на Амазонка. През VI век тези племена мигрират в северните райони на Южна Америка и там създават първите какаови плантации. По това време изсушените плодчета се използвали като разменна монета – един роб струвал 100 зърна, заек се търгувал за 10, а пуешко яйце – за 3.

Според древна ацтекска легенда, достигнала до наши дни, бог Кецалкоатъл слязъл на земята върху звезден лъч с какаово дръвче в ръка. От него хората се научили да пекат и стриват какаовите зърна на прах, който може да се разтваря във вода. Опиталият от получената напитка се обогатявал с мъдрост и познание.

Шоколадът се появява за първи път в началото на XVI век

когато Христофор Колумб се завръща от четвъртото си пътуване до Новия свят. Многото съкровища, които той донася със себе си, са причината какаовите зърна първоначално да бъдат пренебрегнати от испанския крал Фернандо II.

20 години по-късно испанският конкистадор Кортес посещава двора на мексиканския император Монтесума. В дневниците си той описва навиците на владетеля така: „Монтесума не приема други напитки освен шоколад, който се приготвя от стрито какао, ванилия и подправки, така че да се получи пяна с плътността на мед, която се топи в устата“.

През 1528 г. Кортес представя за втори път шоколада в испанския кралски двор, като този път новата напитка е посрещната с подобаващо внимание. Монаси, скрити в отдалечени манастири, започват да обработват какаовите зърна. Рецептата остава в тайна в продължение на близо 100 години. Това е един от щрихите в противоречивото отношение на Църквата към шоколада.

Още по време на походите на конкистадорите пътуващите с тях мисионери считали, че варварската напитка може да

подтиква към плътски прегрешения

По-късно, когато производството се пренася в скритите обители, калугерите включват шоколада в ритуалните си пости. Йезуитите пък го забраняват, тъй като водел до превъзбуда.

През XVIII век папата започва да дава капки от кафявата течност на ръкополаганите от него кардинали по време на церемонията, а около 100 години по-късно шоколадът става част от християнските традиции, свързани с празнуването на Коледа и Великден.

С постепенното отпадане на Испания от кръга на великите морски сили в началото на XVII век идва и краят на испанския монопол върху търговията с шоколад. Във Франция напитката се появява като част от зестрата на испанската инфанта Ана Австрийска при брака й с Луи XIII. Вездесъщият по това време кардинал Ришельо твърдял, че пие шоколада, за да „успокои жлъчката и лошия си нрав“.

Първата „шоколадова къща“ отваря врати в Лондон през 1675 г.

Заведението, както и последвалите го други подобни барове, се посещава предимно от елита на обществото, тъй като чаша шоколад струва между 10 и 15 шилинга, което е почти равностойно на това да пиеш течно злато.

Напитката стига до масите едва век и половина по-късно с откриването на какаовата преса от холандския сладкар Ван Хутен през 1828 г. Въвеждането на тази технология, изтегляща какаовото масло от зърната, води до намаляване на горчивината и значително занижаване на производствените разходи на шоколада.

В продължение на столетия шоколадът е известен единствено и само като напитка. Чак през 1879 г. Родолфо Линдт измисля метод, при който какаовите масла се добавят обратно в готовата течност и това позволява втвърдяването й на блокчета. 100 години по-късно в световен мащаб

консумацията на шоколад надвишава 600 000 т годишно

Въпреки многото митове не съществуват научни доказателства, че шоколадът е пристрастяващ. Той наистина съдържа стимулант, наречен теобормин, който е подобен на кофеина, но доста по-слаб от него. Твърденията, че шоколадът изпраща към мозъка сигнали, предизвикващи състояние на екстаз, са силно преувеличени.

Тъй като Монтесума прибягвал към какаовата напитка винаги преди да се оттегли в спалнята, ацтеките вярвали, че шоколадът е афродизиак. Вярно е, че в състава му влиза фенилетиламин – вещество, което повишава нивото на серотонин в организма и предизвиква леко опиянение, подобно на любовната тръпка, но това важи за всички въглехидрати

Шоколадът има точка на топене, близка до телесната температура, така че за броени секунди той се превръща от твърдо блокче в гъста, гладка, полепваща се за небцето течност. Всъщност

удоволствието от шоколада започва още с опаковката

Металното фолио и гланцираната хартия са все неща, които асоциираме с лукс и добър живот. Истинските полети на фантазията обаче най-често са свързани с шоколадовите бонбони и обличането им в „сексапилна“ обвивка. Някои производители дори наемат известни дизайнери, които работят не само върху кутията, но и върху оформлението на самите шоколадови късчета.

Подобно на виното, не всички шоколади са еднакво хубави. И отново подобно на виното, за добрия шоколад е необходима качествена суровина. Според много специалисти най-хубавите какаови зърна се произвеждат във Венецуела. Но това е все едно да кажеш, че най-хубавото грозде се прави във Франция, което не е задължително.

Всъщност не е толкова важно откъде идват какаовите зърна, а по-скоро как се берат и обработват. Ако плодчетата се откъснат, когато са достатъчно узрели, те притежават вкусовите фактори, които на един по-късен етап характеризират добрия шоколад. В противен случай естествената горчивина и киселинност на какаото преобладава, вместо да се усеща като нюанс във вкуса.

Дори идеално узрелите зърна обаче могат да бъдат развалени при препичане. От друга страна, прекалено високата температура на обработка, както и добавянето на повечко захар може да маскират лошото качество на зърната. Така че неестествената сладост и прегорелите тонове са отличителна черта на евтиния шоколад.