17.11. – световният ден на любимата баклава
Баклавата отдавна е напуснала пределите на Ориента и владее сърцата на хората по целия свят. Сладка, сочна, но не прекалено, леко хрупкава, с канела или без, с орехи или бадеми между фините пластове тестени кори, поръсена с натрошен шамфъстък…
17 ноември е ден, обявен в нейна чест. Ако друг път я хапвате без повод, просто за удоволствие, днес имате празнична причина да се поглезите. Парче(нца) баклава, силно кафе или гъст черен чай и половин свободен час, в който да изживеете всяка мъничка хапка.
А може и да си направите домашна, за да споделите мига с любимите си хора. От нас, както винаги, са изпробваните рецепти за баклава и не само.
Баклава…
Да започнем с класиката – баклава с орехи и масло. Приготвянето й не е никак трудно. Нужни са ви желание, време, което да й посветите, и да следвате няколко прости правила. Затова ако решите да я направите днес, ще можете да си хапнете от нея утре вечер. Чакането обаче си струва.
В тон със сезона е рецептата за медена ябълкова баклава. Тя не е толкова пропита със сироп като традиционната баклава. Приятно сочна и мека е, притежава специфична медена сладост, която се съчетава много добре с ябълковата плънка, без десертът да е тежък и невъзможен за ядене. И можете да си позволите по-големи парчета.
Ако не сте опитвали гръцка баклава, сега е моментът да компенсирате този пропуск. Тя е значително по-лесна и бърза за приготвяне от традиционната, защото всичко се изсипва наведнъж и не се занимавате да навивате рула, да режете охлювчета и т.н. Другата, изключително съществена, разлика е, че между корите се налива кексово тесто. Това прави вкуса различен, още по-богат и плътен, а баклавата е сочна отвътре, защото кексовото тесто попива сиропа.
… и сиропирани десерти
И докато сме на гръцка вълна, ви предлагаме да си направите гръцка млечна баница, или прочутото галактобуреко. Сочна, с деликатен аромат и мек вкус… Ще ви остави без думи. Това е един от емблематичните за гръцката кухня сладкиши. За нея ви трябват пакет кори, прясно мляко, масло, захар, яйце и… пшеничен грис. Същия онзи, с който си правим мляко с грис или грис халва. Ако имате лоши спомени от детската градина, свързани с гриса, това е точната рецепта да ги коригирате с положителен знак. Приготвянето е лесно, трудно е да изчакате една нощ, за да попие сиропа, но още с първата хапка ще разберете, че си е заслужавало всяка секунда търпение.
Почитателите на сиропираните десерти ще оценят и апетитната баница с локум. Ако предпочитате, може да я наречете и баклава с локум. Името няма значение, важен е вкусът. Ние имахме обикновен локум и затова ползвахме него. Вие можете да добавите елемент на атрактивност и допълнителен вкус с комбинация от няколко вида цветен – ментов, от рози, ягодов, портокалов, с вкус на нар или пъпеш. Баницата ще бъде не само по-шарена, а и по-богата. Избирайте мек, а не твърд и жилав. Когато си откъсвате парченце с виличката, трябва да върви плавно, а когато отхапвате, трябва да се топи в устата.
Обичате ли кадаиф, кюнефето със сигурност ще стане един от любимите ви десерти. Това е десерт, който в България традиционно свързваме с турската кухня. Той всъщност е характерен за цялото Източно Средиземноморие. Деликатно хрупкаво, сочно и приятно топло, кюнефето представлява два пласта от кадаиф, между които се слага обилно количество прясно несолено сирене или млечен продукт, който много прилича на обезсолен кашкавал, но за жалост при нас не се произвежда и не се предлага масово. Като заместител може да ползвате моцарела.
Дребни сиропирани изкушения + по-различно реване
Ооооо, тулумбичките. Толкова ги обичаме, че понякога им се нахвърляме с пръсти, а не с вилица. Много важен детайл при приготвянето на тулумбички е, че от тях не трябва да тече сироп. Затова, след като се напоят, трябва да ги оставите да се отцедят добре.
И за изненада ще ви предложим сиропиран десерт, който e традиционен български и е особено характерен за района на Хасково и Пещера. Татлиите всъщност са масленки в най-чист вид, без аромати и набухватели и никакви други добавки. Ако искате, може да сложите ванилия или лимонова кора в тестото, но и без аромати са си прекрасни.
И за финал, ако не ви се яде баклава, е една шоколадова версия на любимото реване. Сочно, въздушно, пухкаво – напоено е с вкусове. От една страна, имаме какаовата основа. Върху нея редим плътния захарен сироп и за финал е великолепната млечно-шоколадова заливка, която е приготвена не с черен, а с млечен шоколад. Десертът е наистина впечатляващ. Направете го за гости или пък за себе си и хората, които обичате. Всички заслужават това сладко внимание.