Традициите не са това, което бяха, е израз, който обичаме да използваме дори и за Бъдни вечер. Фактът, че живеем в динамично време на постоянни промени и нововъведения, не му позволява да се превърне в клише. Така е, традициите наистина не са това, което бяха. С няколко малки изключения. Едно от тях е постната храна на Бъдни вечер и нечетният брой ястия.

7, 9 или 11. Толкова трябва да са. Защото 7, 9 и 11 са три от свещените числа в Кабала.

Според друга интерпретация трябва да са 7, 9 или 12.

7, защото са 7 дните от седмицата.
9, защото 9 месеца майката носи бебето под сърцето си.
12, защото толкова са месеците от годината.

Единственото изискване, което християнската религия поставя, е ястията да са постни, защото 24-и декември официално е последният ден от рождественския пост. Броят им е предмет на народни или езически обичаи.

Неписано правило е всичко на масата да бъде отгледано от ръцете на стопаните на дома. Късметлии сме, че народът ни все още не е прекъснал напълно изконната си връзка със земята и има семейства, които могат да спазят тази традиция. Останалите, както всяка година, ще ползват удобството на разнообразието в магазина.

Бъдни вечер е преди всичко уют и усещане за вкъщи.

Те няма как да се постигнат със сарми, боб и тиквеник от топлата витрина. Затова си позволихме да влезем във вашия дом и да ви помогнем с празничното готвене, като ви предложим рецепти за най-популярните постни ястия за Бъдни вечер.

Направихме два вида сарми с кисело зеле, постни лозови сарми, печен боб и боб в гърне, тиквеник, печена тиква, жито, ошав. Украсихме празничната погача, напълнихме сухи чушки с боб. Накълцахме традиционна нашенска лютика. Направихме пикантна разядка с кисело зеле, каквато приготвят в района на Сандански и Петрич. С нашите празнични рецепти можете да спазите задължителния минимум от 7 ястия. Можете да наредите и по-богата трапеза – с 9 ястия. Ако добавите туршия и пресни плодове, ще станат точно 11.

За нас ще бъде истинска радост да ни поканите на вашия празник с някоя от нашите рецепти. Желаем ви топлина и уют.

А ако се върнем към началото, към несекващата промяна, в която протича животът ни, логичният въпрос е защо продължаваме да държим на тези традиции. Защо продължаваме да ги спазваме, да настояваме на тях. На храната, на гадаенето по ядката на наречения за всеки орех, на прекадяването на дома и т.н.

Определено не е заради сармите, боба или пълнените сухи чушки. При добро желание можем да си приготвим ястията, които поднасяме на Бъдни вечер, по всяко друго време на годината. Стига ни да имаме наличните продукти, а това е съвсем реално и постижимо. Истината е, че колкото и да сме „модерни“,

в нас никога няма да се заличи потребността от сигурност.

От стълб, от корен, от фундамент. От нещо, към, което да се връщаме отново и отново… Можем да намерим много думи за онова, което ни позиционира в този свят. И ни ориентира, когато се изгубим.

Понякога това е нещо простичко като храната и ритуалността, която съпътства нейното приготвяне и консумиране. Да седнем на една маса, е едно от най-изпълващите преживявания в емоционален план.

Светли и споделени празници от целия ни екип!