Празник без питка не може – забелязали ли сте. В делника рядко намираме време и вдъхновение да месим, но наближи ли голям празник като Коледа, ръчно приготвеният хляб се превръща в център на кулинарните приготовления. Сръчните домакини се хващат и месят, а тези, на които силата им е в друго, поръчват. За да се спази неписаната традиция.

Не е до задължение, в съвременния свят абстрактно вменените задължения полека избледняват. До светоусещане е и до душа, до потребност да поддържаме жива връзката с изконното.

Няма човек, който да не оцени меката, топла, уханна питка с хрупкава коричка – поръсена с шарена сол или семена в по-модерно време, или пък намазана с мед. Създава уют, сближава и носи усещане за споделеност.

Да направиш питка, е много интимна проява на любов и приемане

Не се меси за всеки и не всеки е добре дошъл на масата. Казват, че хора, които споделят хляба си, не се карат. А тези, които го месят, не могат да бъдат зли.

Преди да преминем към практичната част – със съветите и рецептите, е редно да отбележим нещо интересно. Традицията да се посрещат гости с хляб и сол я има жива и до днес при всички славянски народи. Хлябът и солта са универсални символи, чиято употреба не се е променила от хилядолетия насам. Хлябът най-общо е храната, центърът на трапезата и добронамерените човешки отношения. Ако нямаш нищо друго, можеш да споделиш поне хляба си. Солта пък е вещество с магически свойства и пречистващи сили, което блокира злите сили.

Стигнем ли до хляба и до празниците, малката България се оказва бездънен извор на традиции и вярвания.

Украсеният хляб е едно от задължителните ястия на трапезата на Бъдни вечер. Той е с кръгла форма и символизира плодородието и мира в семейството. Украсата му е свързана с дома и различните дейности, които се извършват в него – грижата за животните, за градината, за лозето, за хората вкъщи. Кръстът е задължителен елемент.

И тук именно започват вариациите. В някои краища на България той е с мая, а в други – със сода. Някъде слагат в него паричка. Другаде редят и късмети от дрян. Трети правят отделни колачета и в едно от тях скриват така желаната монета. В Кюстендилско например в украсената погача няма нищо, но отделно се замесва малка содена питка без украса, в която се слага паричката. С нея най-малкото момиченце излиза пред вратата на дома и три пъти кани Господ да сподели вечерята със семейството с думите:

„Ела, Боже, да вечеряме“

На Коледа ограниченията падат и там домакинята може да се развихри както по отношение на питката, така и с ястията. Важното е да се отпразнува пищно раждането на Божия син Исус Христос.

Във време, в което всеки сам избира кои традиции са му по мярка и кои ще спазва в своя дом, решихме да ви предложим няколко варианта за питка. Всичките до един сме ги приготвяли в нашата кухня и са доказано сполучливи рецепти.

Ако предпочитате, може да си направите и малки питки или пък пърленки.

Който и да предпочете, важно е уханието на прясно изпечено тесто. Само с него жилището с превръща в дом, а споделеното битие – в семейно.

Желаем ви светли и уютни празници!