Знаете ли, че на Трифон Зарезан жената няма много-много място в кухнята? По традиция тя приготвя храната, която мъжът носи на лозето за ритуалното зарязване, но става в ранни зори. След това й е забранено да хваща нож и да реже, защото на този ден свети Трифон си е отрязъл носът. Не може и да ходи на лозето, защото това „не е женска работа“ и от суеверие – да не би лозите да спрат да раждат.

Това на практика означава само едно – че подготовката на мезето за червеното вино на Трифон Зарезан е изцяло мъжка работа. Никак не звучи зле! В мъжките мезета има особен табиетлък, особено ако са зимни. Излишно и ненужно пипкавото и „фръцнатото“ излиза от играта, за да направи място на сочните пържени или печени мръвки, тънко нарязаните мезета и сиренцето. Има люти чушлета, има лук, има туршия. Без рукола, спанак, авокадо и други подобни. Те може да прескочат в съседния празник, на влюбените, защото там яденето и пиенето са само за мизансцен.  

Ние нямаме съмнение, че празнуващите Трифон Зарезан сред вас прекрасно могат да се справят с подготовката на празничната трапеза. Все пак се ласкаем от мисълта и ние да сме част от нея с някоя и друга вкуснотия. Затова събрахме няколко от нашите любими

мъжки мезета – за Трифон Зарезан и не само

Само да има хубаво вино с тях и добра компания.

Катино мезе, поднесено в глинена тавичка, снимано отстрани
Печени шишчета с лук (Лесковачка мукалица), сервирани в чиния, снимани отгоре
Вълчи кюфтета, поднесени със сурови люти чушки и парчета червен лук, снимани отстрани

Катино мезе   

Списъкът с продуктите е кратък, но съдържателен – свинско месо, гъби и лук. Доказателство, че не е нужно продуктите да са много, а да са правилно подбрани, така че да дадат най-добрия вкус. Балансът е важен, а в рецептата за катино мезе той е съвършен. Няма нещо, което да е в повече или пък да се натрапва. Гъбите и лукът хем се усещат, хем оставят свинското да изпъкне с целия си натурален вкус. Черният пипер и магданозът само добавят деликатно от себе си вкус и аромат.

Лесковачка мукалица

Това е рецепта на лесковачките майстори на скарата. Тя е доказателство, че на свинското месо не му трябват много добавки, за да впечатли с вкус. В този случай това са само лук, задължителните за лесковашката скара люти чушлета и сух магданоз. Няма нужда да ви казваме с какво да поднесете мръвките – традиционният айвар, салата урнебес, мариновани люти чушлета и задължително хрупкава питка. Тези печени шишчета имат малко, но разкошен сос, който ви примамва да потопите в него залък хляб.

Вълчи кюфтета

В тази рецепта не се слагат яйце, накиснат и отцеден стар хляб, черен пипер. Акцентът е върху “по-сериозните” добавки като гъби, бекон, лук. Те обаче първо минават през тигана да се задушат и да си освободят ароматите. Чак след това отиват при каймата, която е 100% свинско месо. Стават сочни и невероятно вкусни и вървят чудесно с люто чушле и суров лук.

2 гювечета със сирене и луканка върху дървена дъска, снимани отпред
Свински дроб по селски, сервиран с люти чушки, сол, червен лук, хляб и мащерка, сниман отстрани

Гювечета със сирене и луканка

Много мераклийска рецепта с малко продукти – хубаво сирене, луканка, малко домат и задължително чубрица. Тя дава прекрасен вкус и аромат на гювечетата, а и се комбинира много добре и със сиренето, и с доматите. Лютото чушле накрая е по желание.

Свински дроб по селски

Като всяко ястие “по селски” и това е простичко и с много лук, а основните подправки са съвсем нашенски – чубрица, червен пипер и магданоз. Получава се и малко сосче, за да си потопите в него с мек хляб. Не забравяйте и лютата чушка, носи много, както и червеното вино. За да не стане сух и твърд дробът, накиснете го в прясно мляко, докато си приготвяте останалите продукти за рецептата. После само го изплакнете и подсушете.

Наздраве!