Този текст е за зимното готвене. Онова истинското, уютното, домашното, което ти пълни душата преди корема. Не забързано-градското, между 7 и 8 ч. вечерта, диетично, здравословно и без мазнина.

От диетична храна спомени няма. Около нея не се завързват шумни и разпалени разговори. Нито пък тихи и задушевни, впрочем. Тя не върви с приятели. Нито пък с греяна ракия и тежко червено вино. На тях им трябва нещо гъсто, ароматно и сготвено бавно. Такова е типичното българско зимно ястие – за бавно ядене и за споделяне със скъпи хора.

Природата го е измислила гениално. Зимата е сезонът, в който, така или иначе, оставаме вкъщи по-дълго. Логично се и завъртаме повече покрай печката, защото времето и стомахът се нуждаят от вкусен пълнеж. Тогава можем да си позволим да приготвим нещо по-сложно, засукано. И го правим с удоволствие, защото времето, прекарано в готвене, също е споделено. То е запазено за хората, които виждаме рядко.

В самата си същност зимното готвене не може да е набързо. На продуктите им трябва повече време на огъня. Картофи, моркови, ряпа, цвекло, праз, зрял боб, кисело зеле, телешко, свинско… Те всички имат нужда от специално внимание и обгрижване. После ни се отплащат с божествен вкус.

Това са ястията, които сгряват и сърцето, и стомаха.

Баница, но с домашно точени кори, не от купешките. И с плънка, каквато душата ти иска – праз, тиква, спанак, сирене и яйца, кайма, лук, ябълки. Сочна и с достатъчно мазнина.

Боб, но в гърне, а не в тенджерата под налягане или готов сварен, от кутия. Гъст, с червена суха чушка в него, добре подлютен и с достатъчно джоджен.

Гювеч, но сложен във фурната още сутринта и открит по някое време, за да се запече. Богат – със зелен боб, бамя, грах, патладжан, лук, моркови, чушки, картофи и червен пипер. Не е задължително да е с месо, но ако има, е още по-вкусен.

Свинско с кисело зеле – сготвено до разпад на месото. Три часа и половина ще му стигнат. Точно колкото да седнеш със стар приятел на червено вино, сирене, солена сланина и туршия и да оставиш душата ти да си почине.

Да не забравяме пилешката супа. Жълта отгоре заради мазнината на пилето, бяла отдолу заради млечно-яйчната застройка, със зелено от магданоза за разкош. Капка-две оцет или лимонов сок, люта чушка, чашка ракия и… животът изведнъж започва да ти се струва прекрасен!

Три пъти “Ура” и за телешкото варено. Онова, от което не можеш да изядеш повече от една купичка, защото е силно и питателно. И, разбира се, за шкембето – люто, горещо и с повечко чесън, за да гони вирусите.

Нека омесим и тутманик или пък погача. Да ги разчупим още горещи и да потопим късче в чинийката с шарена сол, а после да си оближем пръстите. Буквално.

Зимното готвене сгрява.

От салатата ни става студено.

От ноември до март тя рязко променя статута си от основно през останалото време на годината ястие в мезе или гарнитура. За повече няма сила. Освен това не е територия за изява на любимите на българина подправки – чубрица, джоджен, сминдух, лютив червен пипер.

А истинското зимно ядене е ароматно. Връща спомени, разказва отминали събития или пък се превръща в повод за нови, които на свой ред ще предизвикват радостни емоции.

Виж, разядките са друго нещо. Сега е времето да извадим от мазето буркан с лютеница и да му нарежем праз или червен лук. Да забъркаме нещо с кисело зеле, чесън и сушени люти чушки, да преосмислим сиренето. Да проявим въображение с наличното в хладилника, защото на вратата са се появили неочаквани гости и се налага да се действа бързо. Зима е, трябва да бъдат нахранени.

Такова време е зимата. Смразяващо студено и стоплящо вкусно. Толкова вкусно, че не ти се иска да си показваш носа навън. Наслада, събрана в обикновена порцеланова чиния.