Какво да сложим в кутията за обяд на ученика? Този въпрос излиза отново на дневен ред с наближаването на 15 септември. Сандвичът е лесен, но категорично не е правилният отговор – поне не повече от веднъж седмично, и то за закуска. Защото през следващите почти 9 месеца ви предстои да подготвяте закуска – 5 пъти седмично, обяд – 5 пъти седмично, следобедна закуска – 5 пъти седмично.

Децата от 1-ви до 4-ти клас са ангажирани целодневно в училище. И изяждат впечатляващо количество храна, за да компенсират умората. В този смисъл, кутия за обяд е понятие със силно ограничен обхват… и обем.

Ако имате първокласник, обмислянето на седмичното меню на вашия малък ученик може да се окаже сериозно предизвикателство. Но дори детето ви да е по-голямо, това не прави подготвянето на храна за кутията за училище по-лесно. Защото

всеки отговорен родител иска детето му да се храни пълноценно

разнообразно, здравословно. Да яде топла, сготвена храна. В менюто му да има достатъчно пресни плодове и сурови зеленчуци. Да яде мляко, да не набляга на тестото и т.н.

Училищният стол, в училищата където той работи, е строго индивидуално решение, за което не се наемаме да даваме препоръки, нито пък да изтъкваме недостатъци. Дори и да се спрете на него, той „спасява“ обяда, но пак остават на дневен ред закуската и следобедното похапване и те са изцяло ваш ангажимент.

Класният ръководител ще ви посъветва да предвиждате повечко храна, защото децата огладняват много. Да има нещо дребно, за гризане набързо през междучасието. Няма да ви го каже, но ще се надява да не овършеете щанда с т.нар. боклуци в магазина. Ще ви поощри и похвали публично обаче, съвсем по учителски, когато види, че детето ви вади от раницата си плод или зеленчук, или пък домашно приготвен кекс, баница или гризини. И ще се надява още родители да последват примера ви.

Преди да помислите какво да сложите в кутията за обяд, трябва да знаете, че има ред обективни

ограничения, с които се налага да се съобразите

Храната не трябва да е течна, разливаща се, цапаща. От една страна, винаги има риск кутията да протече или пък детето ви да не успее да я затвори добре в училище. От друга, този тип храна изисква спокойна обстановка и достатъчно време и съответно количество салфетки, за да бъде изядена „чисто“ и от нея да не остават следи по дрехите. В училище такава трудно може да бъде осигурена, а освен това „достатъчно време“ е интервал, който е строго индивидуален за всяко дете. Затова без спагети, манджичка със сос, супа и други подобни в кутията.

Освен това, този тип храна изисква отделна кутия. Имайки предвид, че раницата тежи около 7 до 10 кг., за всяко дете в начална училищна възраст ще бъде непосилно да носи още допълнителен товар.

Няма проблем, дори е повече от задължително, да слагате в кутията от храната, която сте приготвили за цялото семейство, но съобразявайте дали тя е вкусна, когато е студена. Ако се налага да бъде претопляна, забравете! Не са много училищата, още по-малко държавните, в които са създадени такива условия.

Салата за обяд – да, но само вкъщи

Сигурно се чудите защо, след като зеленчуците са повече от задължителни в менюто на детето. Защото в най-добрия вариант ще ги нарежете сутринта, преди да изпратите хлапето на училище. До обяд те вече ще са омекнали и ще са изгубили добрия си вкус и вид, а витамините отдавна ще са избягали от тях. Това обезсмисля усилията и времето, които влагате в подготовката им.

Ако искате детето ви да яде сурови зеленчуци за обяд в училище, има друг, по-практичен вариант. Слагайте в кутията по-дребни морковчета, корнишони, по няколко чери доматчета, репички, чушка, маслини без костилки. Да, възможностите са малко, но това са зеленчуци, които може да сложите цели, без да сте ги рязали, така че витаминните да останат в тях. Освен това са за предпочитане пред абсолютно никакви сурови зеленчуци.

С плодовете за обяд също ще ви се наложи да спазвате известни ограничения.

Изискването да не са нарязани остава. Витамините се изпаряват, плодовете се смачкват и губят вида и вкуса си. Вместо да ги изяде за обяд или за следобедна закуска, детето отказва да ги яде, защото не му харесват. Вечерта съответно ви ги връща или потъмнели до неузнаваемост, или под формата на пюре, ако са били по-меки.

Популярният банан също не е добро решение. Този плод има удивителното качество да бъде забравян или губен в раницата, обикновено някъде на дъното. Там той потъмнява и, ако случайно не се натъкнете на него навреме, се разкашква. Тогава вече няма как да не го забележите, защото ще е навсякъде – размазан по тетрадките, учебниците, дрехите за физическо и т.н. Затова по-добре бананите да останат вкъщи.

По-практично решение са дребни ябълки, по-твърди круши, грозде, едри боровинки, сини сливи, праскови и нектарини, докато все още ги има на пазара. През зимата може да редувате сушени плодове с мандарини, мушмули, печена тиква. Ядките – сурови или печени – винаги са опция.

И още нещо

храната на ученика трябва да е в удобна за ядене форма

и да не изисква излишно суетене. Движенията трябва да възможно най-прости и възможно най-малко на брой – когато стане време за обяд, детето вади кутията от раницата, отваря я, яде с прибор, който сте му приготвили от вкъщи, затваря кутията и я връща обратно в раницата. Добре е приборът да е увит в салфетка, която да ползва, за да почисти ръцете и устата си.

Шишето с вода е задължително – не по-малко от 500 мл. Не товарете вашия ученик с повече, защото раницата ще стане невъзможна за носене. Ако изпие, водата, ще си долее или ще си купи ново шише от училищната лавка, ако достъпът до нея е позволен. След това, когато го прибирате, винаги носете със себе си още.

И един съвет от родителите в нашия екип – обсъждайте с детето си какво да му сложите за хапване. Още на първата седмица то ще има съвсем точна преценка с колко време разполага, за да се нахрани в училище, кое му е по-лесно за ядене и не му създава затруднения, свързани с миене например, кое му е вкусно.

Нищо чудно да иска да слагате краставици с основното за обяд в продължение на дни, а след това да премине на маслини или на чери домати – отново за дълъг период от време. Понякога разнообразието е нещо, на което държим ние, родителите. Може за следобедна закуска да иска от баницата, която сте направили, а три дни поред след това да си пожелава кашу. Разбира се, това не бива да се превръща в начин за изнудване на родителя да купува непрекъснато не особено съществени неща за ядене в красиви и цветни опаковки. Вие поставяте границата на допустимите отстъпки.